ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
София, 11.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. д. № 1* по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на СОУ “К” гр. В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд от 24.VІ.2009г. по в.гр.д. № 342/2009г.
Ответникът по касационната жалба В. М. В. от гр. В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. окръжен съд по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Врачанския районен съд от 18.ІІІ.2009г. по гр.д. № 2250/2008г. в уважителните му части по предявените от В. В. срещу СОУ “К” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Съдът е приел, че уволнението поради съкращение на ищеца от длъжността “учител по физическо възпитание и спорт /ФВС/ и история” със заповед № 255/06. Х.2008г. е незаконно. Налице е било реално съкращение на една от общо 31 еднородни длъжности “учител”. Преди уволнението е извършен подбор от нарочно назначена комисия по протокол № 2/03. Х.2008г. само между заемащите длъжностите “учител по история и цивилизация” Д. и Н. , Й. и М. – учители по ФВС, и ищеца, а такъв е следвало да се извърши по отношение на всички учители. Освен това при подбора са взети предвид само броя на часовете и нормативните изисквания относно предметите “история и цивилизация” и “ФВС”, с преценка само на квалификацията на съпоставените – продължителност на трудов стаж и професионален опит, но не на нивото на изпълнение на трудовите функции от тях – отговорност, начин на изпълнение на служебните задължения, справяне с поставените задачи и т.н. Това е равносилно на липса на подбор.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос – по приложението на чл.329 във вр. с чл.328 ал.1 т.2 от КТ, по който е налице противоречива практика. Допуска се заместване на преценката на работодателя относно нивото на изпълнение на задълженията, която преценка е по целесъобразност и в компетентност единствено на работодателя, но не и на съда. Въззивният съд е изложил мотиви, които са в противоречие със събраните доказателства, със закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Не е съобразено, че при подбора от страна на работодателя не е включен като критерий наличието или липсата на закрила по чл.330 и чл.333 от КТ. ВКС нееднократно е споделял разбирането относно липсата на законово изискване за форма на подбора, който може да се извърши и от комисия като помощен орган на работодателя, но последният си остава титуляр на правото на подбор /решение № 519/2006г./ Право на работодателя е да определя кой работи по-добре, като нивото на изпълнение е въпрос на конкретна фактическа преценка и не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя да преценява работата на съпоставяните лица. Сочат се още три решения на състави на ВКС на РБ.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай по релевирания от касатора въпрос по приложението на чл.329 от КТ въззивният съд се е произнесъл в съответствие със закона и с многобройната и непротиворечива практика на съдилищата, включително и с тази по представените решения на състави на ВКС по гр.д. № 1456/2003г., гр.д. № 2991/2007г. и № 2107/09.І.2007. на ІІІ ГО. Според тази практика когато се съкращават част от няколко еднакви или сходни длъжности, работодателят е длъжен да извърши подбор, в съответствие с което е и разрешението в разглеждания случай.
Настоящият състав на ВКС намира, че това тълкуване и приложение на закона е в унисон със заложения в него смисъл, а именно, че извършването на подбор е право на работодателя, а не задължение, само когато съкращението касае длъжности, заети от лица, които той въпреки това поради по-доброто им изпълнение на служебните задължения предпочита да останат на работа пред тези, чиито длъжности не се премахват. По съдържащия се в разпоредбата аргумент за противното в останалите случаи на уволнение на основанията по чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ подборът е задължение за работодателя. Не налага друг извод обстоятелството, че предвидените в чл.329 от КТ критерии за подбор, при това приложими и в двата случая, се основават на интереса на производството или службата. Във всички случаи то не изключва правото на работодателска преценка за работата на подложените на сравнение работници/служители. Но тази преценка трябва да е съобразена единствено с предвидените в закона обективни /измерими/ критерии, включително нивото на изпълнение на трудовите задължения, които при съдебно оспорване може и следва да бъдат доказани от работодателя, т.е. законността на подбора подлежи на съдебна проверка. Това гарантира защитата на интереса му, но и предотвратяването на евентуална проява на субективизъм от негова страна при осъществяването на подбора, което е в съответствие с една от целите на Кодекса на труда, предвидени в разпоредбата на чл.1 ал.3 – осигуряването на справедливи и достойни условия на труд.
По релевирания въпрос, че съдът не съобразил, че при подбора работодателят не е включил като критерий наличието или липсата на защита по чл.333 от КТ /чл.330 не съдържа защитни норми/, въззивният съд не се е произнесъл. За пълнота в тази връзка следва да се отбележи, че защитата по чл.333 от КТ не е предвидена като критерий за подбор по чл.329 от КТ.
Няма произнасяне от въззивния съд и по въпрос за форма и орган за извършване на подбора. Това означава липса на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, от 24.VІ.2009г. по гр.д. № 342/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: