О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 13.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1645/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. Т. Р. срещу решение №230 от 13.07.2009г по гр.дело № 235/20097г. на Старозагорски окръжен съд , с което след отмяна на първоинстанционното решение №102 от 10.02.2009г на Казанлъшки районен съд ,искът на касатора бившата му съпруга да бъде осъдена да заплати половината от платен след прекратяване на брака общ дълг по договор за кредит , на основание чл.127 от ЗЗД . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва материалноправният и процесуален въпрос, погасява ли се искът по чл. 127 от ЗЗД на бившия съпруг за дълг ,чиято изискуемост е настъпила след като брака е прекратен по споразумение ,уреждащо въпросите на имуществената общност . Поддържа се ,че като е дал положителен отговорна този въпрос ,Старозагорски окръжен съд е постановил решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд ,според която евентуалното погасяване на заема от единия съпруг с негови лични средства създава само облигационно отношение между съпрузите . В тази насока са цитирани решения № 189 от 28.03.2002г по гр.д. 580 , І г.о ,реш. от 31.01.2006г ІІ т.о на ВКС, реш. № 603 от 23.10.2002г на І г.о на ВКС и реш. № 674 от 03.07.2000г на ІІ г.о на ВКС Поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК заедно с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,но доколкото като аргумент в подкрепа на поддържаната теза се изтъква практика на ВКС с незадължителен характер ,квалификацията на поддържаното основание следва да е по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
От отговор ответницата по жалбата Ж. Д. М. оспорва довода за противоречиво решен въпрос ,а приложените решения от практиката нямат отношение към случая , при който решаващо е съдържанието и правното значение на постигнато споразумение по имуществените отношения. Защитата на ответницата се позовава на константното разбиране в практиката на ВКС , че преуреждане в този случай не може да се постигне ,прилага решение №756 от 28.09. 2001г на ВКС ІІ г.о в съшия смисъл и цитира редица други решения.
След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението на касаторката се коментира като процесуалноправен въпрос допустимостта на иска, почерпан от основанието на чл. 127 от ЗЗД срещу бивш съпруг след прекратяването на брака със споразумение по чл. 101 от СК ,но разрешението по гр.дело № 235/20097г. на Старозагорски окръжен съд не е основано на процесуална недопустимост , искът е бил отхвърлен като неоснователен, предвид наличието на споразумение по чл. 99ал.3 от СК по „всички брачни и имуществени въпроси”. От материалноправна страна въпросът по изложението е намерил разрешение в обжалваното въззивно решение , което разрешение съответства на константното в практиката разбиране за предмета и същността на споразумението по чл. 99 ал.3 от СК като една спогодба , включително по съществуващи облигационни задължения на единия или двамата съпруги към трети лица – заемодатели . Цитираните и приложени от касатора съдебни решения не третират случай, при който предметните предели на постигнато споразумение се възприема единствено по отношение на придобито в режим на съпружеска имуществена общност имущество ,не се коментира дали по аргумент от чл. 127 ЗЗД биват изключени онези солидарни задължения на двамата съпрузи към трети лица ,които не са посочени изрично в съдържанието му . В случаите по решение № 189 от 28.03.2002г по гр.д. 580 , І г.о ,реш. от 31.01.2006г ІІ т.о на ВКС, реш. № 603 от 23.10.2002г на І г.о на ВКС и реш. № 674 от 03.07.2000г на ІІ г.о на ВКС въобще не е коментирано наличието на споразумение и това дали относно облигационните отношения то има действие . Освен това, от приложените решения могат да бъдат изведени единствено съображения, противоположни на развитите от защитата на касатора правни доводи . Ясно становище по въпроса за предметните предели на споразумението при развода и правните последици от него , илюстрира приложеното от ответницата решение №756 от 28.09. 2001г на ВКС ІІ г.о, според което не може да се иска преуреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи , след като в брачния процес те са сключили споразумение относно същите отношения. В заключение , доводите за постановено решение в противоречие с константната практика на ВКС по изведения в изложението въпрос ,са неоснователни .
Не е налице и основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като се касае за изяснен въпрос, съобразен от съдилищата във връзка с института на споразумението по чл. 99 ал.3 от СК (отм). Не поставя проблематика и въпросът, дали за да бъде предмет на споразумението , едно имуществено вземане следва да е изискуемо , или е достатъчно съществуването му , т.е да е възникнало . В обжалваното решение и на този въпрос е даден съответен на точното съдържание на закона отговор.
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №230 от 13.07.2009г по гр.дело № 235/20097г. на Старозагорски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .