О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София 22.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 20.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 675/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Ф. С. М. , Е. с фирма “Ф” от село Г., Община Г., Благоевградска област, е подал касационна жалба против решение № 77/21.07.2008 год., постановено по гр. д. № 80/2008 год. на Софийския апелативен съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание по т. 1 се представя копие от ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС.
Касаторът излага съображения за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК с това, че нямало практика на ВКС по отношение на искове за изпълнение на договори по САПАРД и, че с допускане на касационно обжалване ще се допринесе за развитието на еднаква практика на съдилищата по този въпрос.
Ответникът по касация – Д. ф. “З” от гр. С., ул. “. № 1* е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е оставил в сила решението от 06.07.2007 год. по гр. д. № 1641/06 год. на СГС, с което се отхвърлят предявените в обективно съединение искове на Ф. С. М. , Е. с фирма “Ф” от село Г., против Д. ф. “З” от София, предявени като частични за сумите 11000 лв. и 200 лв., претендирани като финнасова помощ по договор от 15.07.2004 год. по програма САПАРД, и за обезщетение за забава.
От фактическа страна е прието за установено, че на 15.07.2004 год. между страните е подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специална предпресъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД), с предмет “Изграждане на цех за екопелети в с. Огняново”, като ползувателят се е задължил в срок до 31.12.2005 год. да извърши инвестициите, предмет на договора.
САС е обсъдил подробно всички договорни клаузи, последващите анекси и приложенията към договора, разменената между страните кореспонденция, Наредба № 15/18.05.2001 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по САПАРД, конкретно чл. 25 и 26 от нея, констатациите за извършените от ответника проверки с участието на ищцовата страна по изпълнението на договора, закл. на ССЕ, и е приел, че доказателствата не установяват, че ищецът е изпълнил изцяло одобрената инвестиция в сроковете на глава ІІІ от договора, и в съответствие с одобрения бизнес план. САС приема, че договорът не поставя разграничение между субсидирана инвестиция и инвестиция направена със средства на ползувателя, и не е споделил довода на въззивника /ищеца/, че изграждането на цеха за екопелети в с. О. е равнозначно на изграждане на одобрен проект по смисъла на чл. 26, ал. І от Наредба № 15, изискващ изпълнението на целия одобрен за изпълнение инвестиционен проект.
С оглед на горното въззивният съд е приел, че отказът на ответника да плати исканата сума, обосновавайки се с клаузите на чл. 4.11 и 4.17 от договора, е правилно, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноноправен въпрос, тъй като приетото от него, че ищецът не е изпълнил изцяло одобрената инвестиция в сроковете на глава ІІІ от договора съгласно изискванията на Наредба № 15/18.05.2001 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по САПАРД, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото основание по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Според касатора въззивното решение противоречи на ТР № 1/17.07.01 год. на ОСГК на ВКС, тъй като според последното въззивният съд е следвало да обсъди всички доводи относно неправилността на първоинстанционното решение, и е трябвало да направи самостоятелна преценка на доказателствения материал, както и да изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, а това не било сторено.
ВКС не споделя оплакването на касатора, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Освен, че касаторът не посочва в какво се състои противоречието на обжалваното решение с цитираното ТР (всъщност касаторът посочва задължения на въззивния съд които са предмет на ТР № 1/04.01.2001 год. по т. гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС – вж. т. 19), настоящият състав на ВКС, ІІ т. о. счита, че САС е обсъдил всички релевирани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, и въз основа на тях е направил свои обосновани фактически и правни изводи, а фактът, че правните му изводи съвпадат с тези на СГС, не означава, че САС не е формирал свои.
Не е налице основание и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго.
В процесния случай отхвърлянето на иска не се свързва с прилагането на закон, или правна норма, които страдат от непълнота, неяснота, или някакво вътрешно противоречие, а отхвърлянето на иска е поради недоказаност на твърденията на ищеца, тоест не са доказани фактите на които ищецът е основавал правото си, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77/21.07.2008 год. постановено по гр. д. № 80/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :