6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр. София, 29.07. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
Д. СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 1750/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Д. Н., чрез процесуалния й представител адвокат П. Д. Т., срещу определение № 8455, постановено в закрито заседание на 05.04.2016г. по ч.гр. дело № 3785/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ „Б” състав, с което е оставена без уважение частната жалба на А. Д. Н. срещу определение, постановено в закрито заседание на 21.01.2016 г. по гр. дело № 55950/2015 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното определение е върната подадената от А. Д. Н. искова молба с вх. № 17770/16.09.2015 г. поради недопустимост на предявените против [фирма] и Б. П. Л. искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят А. Д. Н. твърди, че независимо от обстоятелството, че предварителният и окончателният договор за покупко-продажба на недвижим имот са сключени само между двамата ответници [фирма] /продавач/ и Б. П. Л. /купувач/, без тя да е била страна по сделките, за нея е налице правен интерес от завеждане на горните исковете. Навежда доводи, че по време на сключване на предварителния договор се е намирала в брак с втория ответник и е заплатила половината покупна цена, поради което сключеният след развода между нея и ответника Б. Л. окончателен договор е нищожен, като противоречащ на добрите нрави и на чл. 19 СК /отм./, а за нея, като придобито в режим на съпружеска имуществена общност, се е породило правото да иска конвертиране на предварителния договор в окончателен за ? ид.ч. от имота.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, жалбоподателката формулира следните правни въпроси, посочвайки, че по същите липсва съдебна практика, но цитирайки такава по аналогични, според нея, казуси, а именно: „Сключването на предварителен договор за покупка на недвижим имот от единия съпруг и плащането на този имот, създава ли същите права и на другия съпруг“; „Сключването на окончателен договор от единия съпруг след развода между съпрузите, нарушава ли правата на другия съпруг, създадени с предварителен договор, сключен по време на брака и платен с общи средства“; „Има ли право съпругът, чиито права са нарушени с прехвърляне на собствеността след развода, да иска връщане на дадените от него парични средства, трансформирани в имот“; „От кога започва да тече давността на иска за обявяване на предварителния договор за окончателен на съпруга, който не е обявен за собственик на придобития имот – от узнаване на факта на придобиване или от обявяване на окончателния договор за нищожен по отношение на частта, платена от ощетения съпруг“.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В първоинстанционния съд е постъпила искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване на нищожността на сключен между [фирма] /продавач/ и Б. П. Л. /купувач/ окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2006г, поради нарушение на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като ищцата е заплатила половината от стойността на имота, но не е получила дял, и по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – за обявяване в полза на ищцата А. Д. Н. за окончателен по отношение на ? от недвижимия имот на предварителен договор от 17.05.1994 г., сключен между [фирма] и Б. П. Л., тъй като предварителният договор е бил сключен по време на брака, от където следва, че правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД принадлежи общо на двамата съпрузи съгласно чл. 19 СК /отм./
С определение, постановено в закрито заседание на 21.01.2016 г., постановено по гр. д. № 55950 от 2015 г. по описа на СРС, 26 с-в, първоинстанционният съд е върнал исковата молба, като е приел, че А. Д. Н. не е легитимирана да иска прогласяването на предварителния договор за окончателен, тъй като не е била страна по него, а разпоредбата на чл. 19 СК /отм./ е неприложима за облигационни права. Поради недопустимост на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е прието, че за ищцата липсва правен интерес от обявяване на нищожността на окончателния договор, с оглед на което и искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД се явява недопустим.
За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд изцяло е възприел изводите на първоинстанционния съд, като е посочил, че легитимацията за трети лица да искат прогласяване на нищожност на сделки, по които не са страни, съдебната практика признава само по изключение в случай, че третото лице има непосредствен правен интерес, а такъв в случая не е налице, тъй като ищцата не притежава правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
По подадената частна касационна жалба съдът намира:
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава, с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Първият поставен въпрос е релевантен, като той установява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, но по него не е обосновано допълнително основание. Доколкото страната е изброила съдебна практика по „аналогични казуси”, то се налага извод, че изброените от нея решения не съдържат разрешения на поставения въпрос във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Освен това разглежданите от частния касатор хипотези в цитираните решения третират, различни въпроси, неидентични по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд. Този извод е направен и от самия частен касатор, който е констатирал, че е поставил правните въпроси с оглед това, че не намерил практика по тях. Извън това не е сочено основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, спрямо което е релевантен довода за липса на практика, а изложеното съображение, че посочената от частния касатор норма на чл. 19 СК – отм. е ясна, изключва наличие на твърдение за разглежданото допълнително основание.
Вторият и третият поставени въпроси, засягат хипотези, свързани с разглеждане на спора по същество, а с оглед на постановения правен резултат от съдилищата – прекратяване на производството по исковете, тези въпроси не са релевантни.
Четвъртият поставен въпрос не е разглеждан от въззивния съд, извън предмета на спора е, поради което не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Горното налага извод, че не е налице поддържаното в изложението основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8455, постановено в закрито заседание на 05.04.2016 г. по ч.гр. дело № 3785/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ „Б” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: