О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
04.03.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4850 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищeца В. К. Б. против решение № 338/24.02.2014 г. по гр.дело № 4438/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23.04.2013 г. по гр.дело № 8436/2009 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от И. К. Б., починала в хода на процеса и заместена от В. К. Б. искове с пр.осн.чл.31,ал.1 ЗЗД за унищожаване и чл.26,ал.2 ЗЗД за признаване на нищожност на договор, сключен между И. К. Б. и М. М. М. с нот.акт № 62/16.05.2007 г. за продажба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.IV.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: Първият въпрос настоящият съдебен състав уточни и конкретизира както следва – за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да изложи свои изводи относно релевантните за спора факти, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.19 от т.решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. въззивният съд допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел, че произнасянето на първоинстанционния съд по предявен иск по чл.31 ЗЗД и по евентуален иск по чл.26,ал.2 ЗЗД не се отразява на правилността на решението, че това нарушение не може да се санира, че постановеното решение е недопустимо, 3. за да се произнесе въззивният съд се позовал единствено на съдебно-психиатрични експертизи, в които се приема, че само наличието или липсата на психично заболяване може да повлияе на разбирането и ръководенето на действията на И. Б., че в решението изобщо не е обсъдено състоянието на И. Б. преди сделката, обективирано в констатациите в Епикризата от 22.02.2002 г. от II МБАЛ С. АД за наличието още тогава на частична сензорно-моторна афазия, но сензорната афазия нарушава разбирането на човешката реч, че състоянието на болната не може да се подобри. Според жалбоподателя при наличието на доказателства, че И. Б. е имала нарушение в разбирането на човешката реч още от 2002 г. се поставя под сериозно съмнение способността й да разбира и ръководи постъпките си, след тази дата и съдът следвало да обсъди тези доказателства. Тъй като не е обсъден най-съществения въпрос, от който зависи формирането на вътрешното убеждение на съда е налице съществено нарушение, опорочаващо съдебното решение, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По делото е приложено допълнение към касационна жалба – вх. № 78439/25.06.2014 г., подадена от ищеца В. Б., чрез адв.Е. П., в което е инкорпорирано съдържание на изложение. Видно от приложената по делото на л.12 молба с дата 03.06.2014 г., подадена от ищеца В.Б. преди подаване на посоченото допълнение към касационна жалба същият е оттеглил пълномощието на адв.П..
Ответникът по касационната жалба М. М. М., чрез адв.С. Л. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 3 ЗЗД – за обявявяне за нищожна на сделка – покупко продажба на недвижим имот, апартамент, находящ се в [населено място], обективирана в нот.акт № 62/2007 г., поради неподписване на нотариалния акт от ищцата-продавач И. Б., починала в пода на делото и земестена от наследника В. Б. и поради липса на съгласие, и по предявен евентуален иск по чл.31 ЗЗД за унищожаване на същата сделка, поради невъзможност на ищцата да разбира или ръководи действията си. Направено е искане по чл.572,ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение на Софийски апелативен съд, тъй като е потвърдено недопустимо решение на първоинстанционния съд. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по всеки от обективно съединените искове с пр.осн.чл.26,ал.2 ЗЗД и с пр.осн.чл.31 ЗЗД, като се е произнесъл по предмета на всеки от тях, за който е бил сезиран. Съдът е разгледал исковете в заявената от ищеца поредност на обективното съединяване – главен иск – за обявяване за нищожна на продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], обективирана в нот.акт № 62/2007 г., поради неподписване на нотариалния акт от първоначалната ищца И. К. Б. и липса на съгласие, и евентуален иск с пр.осн.чл.31 ЗЗД за унищожаване на сделката покупко-продажба, обективирана в посочения нотариален акт, поради невъзможност на ищцата да разбира или ръководи действията си. Следователно обжалваното въззивно решение е поставено по предмета на всеки от исковете, за които е бил сезиран и в заявената поредност на обективно съединяване от ищцовата страна.
Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че ищцата И. К. Б. е продала на ответника М. М. М. собствения си апартамент находящ се в [населено място], [улица], ет.IV за сумата 117 074.20 лв. на 16.05.2007 г., като договорът е обективиран в нот.акт № 62/2007 г.
Прието е също, че от приложените по делото единична и тройна съдебно-почеркови експертизи подписът, положен в нот.акт № 62/2007 г. е на И. К. Б..
Относно здравословното състояние на продавачката Б. и дали същата към момента на сключване на договора за покупко-продажба на процесния апартамент е могла да разбира или да ръководи действията си първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства – съдебно-психиатрични експертизи – единична и две тричленни съдебно-психиатрични експертизи, приложената медицинска документация, психиатрична консултация, дадена от лекар психиатър д-р Х. Т./л.37-39/ към момента на сключване на сделката, показанията на разпитаните по делото свидетели и всички останали писмени доказателства. Приел е, че към момента на сключване на процесната сделка – 16.05.2007 г. продавачката Б. е била в състояние, което й е позволявало да разбира и да ръководи действията си и да съзнава същността на извършената продажба. За да направи този извод съдът е взел предвид изслушаните по делото съдебно психиатрични експертизи, според които към 16.05.2007 г. ищцата е имала редица здравословни смущения с оглед прекаран мозъчен инсулт, но е можела адекватно да ръководи и разбира постъпките си. Приел е също, че вещите лица са установили наличието на снижени паметови възможности и частична моторна афазия, но са дали заключения, че това не е повлияло на базисните психични годности, оценъчните способности и възможностите на И. Б. за ориентация, тъй като не е констатирана деменция или психоза, които да нарушат качествено съзнанието. Според първоинстанционния съд заключенията на вещите лица по единичната и двете тройни експертизи е, че към момента на сделката Б. не е страдала от психично разстройство и не е установено органично разстройство на личността. За да направи изводите си първоинстанционния съд е възприел показанията на свидетелите Ц. и А., като подробно е изложил доводи защо ги възприема, както и доводи за невъзприетите показания на свидетелите Г. и Г..
С оглед на тези съображения първоинстанционния съд е направил решаващия извод, че към момента на процесната продажба И. Б. е разбирала свойството и значението на извършваните от нея действия, поради което иска с просн.чл.31 ЗЗД е неоснователен. Съдът е извел и извода за неоснователност на иска с пр.осн.чл.26,ал.2 ЗЗД, тъй като по делото е установено, че Б. е подписала нотариалния акт за продажба и липсват данни последната да не е изразявала съгласие за процесната сделка.
Въззивният съд е приел, че по делото са предявени обективно съединени искове – главен иск с пр.осн.чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване за нищожна договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 62/2007 г., поради неподписване на нотариалния акт и поради липса на съгласие от продавача по договора И. Б. и евентуален иск с пр.осн.чл.31 ЗЗД за унищожаване на същия договор, поради невъзможност на ищцата да разбира или да ръководи действията си, че е направено и искане по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт.
С въззивното решение съдът е приел за установено въз основа на приетите в първоинстанционното производство експертни заключения, че нотариалният акт – № 62/15.05.2007 г., с който ищцата И. Б., починала в хода на делото е прехвърлила на ответника М. М. собствения си апартамент, находящ се в [населено място], [улица], е подписан от нея в качеството й на продавач, че липсват твърдения и доказателства за обстоятелството, че съгласието не е дадено доброволно, взето е с насилие, или без съзнателно намерение за обвързване. С оглед на това съдът е направил извода, че искът по чл.26, ал. 2 от ЗЗД – за нищожност поради липса на съгласие е неоснователен.
Относно въпроса дали прехвърлителката И. Б. е била в състояние да разбира и ръководи действията си към момента на извършване на сделката – 16.05.2007 г., според въззивния съд експертите от всички приети по делото психиатрични експертизи – единична и две тройни са категорични, че отговорът на въпроса е положителен. Прието е, че значимо влошаване в психичното й състояние, което поставя под съмнение дееспособността й, е настъпило след претърпян мозъчния инсулт през м.09.2007 г., довело по-късно до поставянето й под запрещение през 2009 г. Преценено е за неоснователно оплакването на жалбоподателя В. Б. във въззивната жалба, че първоинстанционния съд не се е съобразил с медицинската документация за психичното състояние на И. Б., а са е позовал на заключенията на експертите, които са работили основно върху представената документация и свидетелски показания, доколкото става въпрос за послесмъртно освидетелстване. Приел е, че експертизите са поискани и допуснати, тъй като съдът не разполага със съответните специални познания по въпрос, който е спорен, че експертите са категорични, че към процесния период на сключване на сделката не се установяват данни за наличие на психично разстройство с качествена промяна на съзнанието, което да наруши психичните й годности правилно да възприема обстоятелствата от обективната действителност. Според съда установените към този момент болестни промени – леко снижени паметови възможности и частична моторна афазия не са нарушили базисните й психични годности и оценъчни способности. Прието е за несъответно на медицинските заключения и приложените по делото доказателства твърдението на жалбоподателя, че след като непосредствено след сделката прехвърлителката Б. е претърпяла следващ инсулт, не може преди това да не е имало влошаване на състоянието й. Според въззивния съд показанията на посочените от ищеца В. Б. свидетели – Г. и Г. – негови дъщеря и внук, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, не следва да се кредитират, тъй като са на основата на редки впечатления, за разлика от тези на останалите свидетели, не съответстват и са в противоречие с останалите по делото доказателства.
Прието е, че след като първоинстанционния съд се е произнесъл по основателността и на двата иска, разглеждането на иска за унищожаемост на сделката като главен, а искът за нейната нищожност, като евентуален, а не обратно, не се отразява на правилността и валидността на решението като краен резултат.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.31 ЗЗД и е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, като неоснователни.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, който настоящият съдебен състав уточни и конкретизира, съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да изложи свои изводи относно релевантните за спора факти.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при приложението на ГПК в сила от 01.03.2008 г. е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Въззивният съд е разрешил поставения правен въпрос по същият начин. В случая съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото, включително и пред първата инстанция доказателства – писмени и гласни, заключения на съдебни експертизи и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Както се посочи по-горе препратил е и към мотивите на първоинстанционното решение на осн.чл.272 ГПК. Решението е мотивирано, което е израз на дейността на въззивния съд като решаваща. С оглед на посоченото съдът преценява, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по същият правен въпрос по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не е посочил влезли в сила решения на въззивен, първоинстанционен съд и решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос, в противоречие с които да е разрешен настоящият въпрос. Това основание за допускане на касационно обжалване не е налице и защото правният въпрос е разрешен в съответствие с установената задължителна практика на ВКС.
Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по посочения правен въпрос. Същият касае приложното поле на чл.235,ал.2 и чл.272 ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите, посочени в п.2-ри и 3-ти от изложението. Тези въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК са различни от основанията за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съобразно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Както се посочи основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение ще се извърши едва след като същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Посочените въпроси съдът преценява, че не представляват правни въпроси, тъй като са по правилността на обжалваното решение и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Същите съображения се отнасят и за въпросите,поставени в допълнението към касационна жалба от 25.06.2014 г., подадено от жалбоподателя, чрез адв.Е. П., чието пълномощно същият преди подаване на това допълнение е оттеглено.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя В. К. Б..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 338 от 24.04.2014 г. по гр.дело № 4438/2013 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 4413/10.04.2014 г., подадена от ищеца В. К. Б., чрез адв.В. М., съдебен адрес [населено място],[жк], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: