О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 01.06. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 126/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К” Е. със седалище в гр. В. чрез процесуалния представител на дружеството адв. Н, срещу решение № 118 от 08.12.2009 г. по т. д. № 622/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 131 от 29.07.2009 г. по гр. д. № 1171/2008 г. за осъждане на “К” Е. да заплати на “Б” О. сумата 37 500 лв., представляваща неплатена цена без ДДС на селскостопанска машина – култиватор “H”, модел tiger 3AS, с аксесоари, предмет на договор за покупко-продажба № НО-033/15.03.2007 г., заедно със законната лихва от 28.11.2008 г. до окончателното плащане и разноски по компенсация в размер на 3 800 лв., отхвърлен е насрещният иск на ответното дружество за заплащане на сумата 10 350 лв., претендирана като извършени разноски за съхранение на доставената машина, и е оставено е без разглеждане искането на ответника за произнасяне относно несъществуването на задължение в негова тежест за извършване на плащане в полза на “Б” О. по записи на заповед за суми от по 15 000 лв., издадени на 04.04.2007 г. за обезпечаване на договора за покупко-продажба.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради наличие на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за отмяната му. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и доводите му за липса на постигнато съгласие между страните за сключване на договор за покупко-продажба на спорната машина, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод за основателност на предявения иск за заплащане на уговорената в договора цена.
В представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се съдържат доводи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. За обуславящи са определени следните въпроси : 1. Надлежно ли е устното уведомяване на продавача, че купувачът не желае да закупи предадената с договор за покупко-продажба движима вещ поради негодността й за ползване по предназначение; и 2. Изправна страна по договора ли е продавачът, ако въпреки отправената от купувача покана да получи обратно доставената вещ, състави проформа фактура за цената и предяви иск за нейното плащане.
Ответникът по касационната жалба “Б” О. оспорва жалбата с аргументи, изложени в писмен отговор от 03.02.2010 г. Изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното от касатора основание.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 37 500 лв., въззивният съд е приел, че между страните е сключен валиден договор за търговска продажба на селскостопанска машина, по силата на който за ответника-купувач е възникнало задължение да заплати на ищеца-продавач уговорената цена на доставената машина в размер на присъдената парична сума. В хода на процеса ответникът – сега касатор, е поддържал теза, че е приел машината единствено с цел да я изпробва и след като е установил негодността й да му служи по предназначение, е поканил ищеца да си я получи обратно, поради което не дължи заплащане на договорената цена. Решаващият съдебен състав е обсъдил обстойно ангажираните в тази насока писмени доказателства и свидетелски показания, но е достигнал до извод, че от същите не се установява ответното дружество да се е отказало от сключване на договора или да го е развалило, както и да е уведомявало устно или писмено продавача, че доставената машина е негодна за работа или че не отговаря на изискванията, за които е купена. Поради липсата на доказателства за надлежно уведомяване е приложена презумпцията на чл.324 от ТЗ и е прието, че закупената вещ е одобрена от купувача, с оглед на което той дължи на продавача уговорената в договора за продажба, но неплатена цена. Неоснователността на насрещния иск за сумата 10 350 лв. е аргументирана с извода, че след сключване на договора за продажба купувачът е съхранявал машината като своя собствена и продавачът няма задължение да му заплаща разноски за съхранението й.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване в атакуваната с касационната жалба част поради отсъствие на основната предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси, с което е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не са обуславящи за изхода на делото и конкретно за уважаване на предявения срещу касатора осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ. Предвид извода, че купувачът изобщо не е уведомявал продавача за недостатъци и несъответствия на вещта с предвиденото в закона или уговорено в договора предназначение, въззивният съд не се е произнасял по въпроса дали устното уведомяване е надлежно по смисъла на чл.324 от ТЗ и достатъчно, за да освободи купувача от отговорност за плащане на цената на вещта, предмет на договор за търговска продажба. Прилагането на установената в чл.324 от ТЗ оборима презумпция, според която вещта следва да се смята за одобрена от купувача, ако след прегледа й в подходящ според обстоятелствата срок той не е уведомил незабавно продавача за несъответствие с изискванията му, е приложена като последица от извършения анализ на доказателствата, ангажирани от ответната страна в подкрепа на твърденията за своевременно уведомяване. Евентуалните грешки, допуснати от въззивната инстанция при преценката на доказателствата и възприемане на фактическата обстановка по делото, са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и към правилността на обжалваното решение, която подлежи на проверка в производството по чл.290 от ГПК. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанията по чл.281, т.3 от ГПК не са тъждествени с основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което дори да са налице в случая, не могат да послужат като повод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Отсъствието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК прави безпредметно обсъждането на допълнителната такава по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, на която се позовава касаторът. Следва само да се отбележи, че в изложението към касационната жалба не се съдържат никакви аргументи относно значимостта на поставените материалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото като единно основание за приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 118 от 08.12.2009 г., постановено по т. д. № 622/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :