О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.320
гр. София, 22.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13.04., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2429/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на особения представител на [фирма]-с.Бели О.,общ. Т. срещу решение №95 от 09.04.2015 г., постановено от АС-ВеликоТърново по в.т.д. №95/2015г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 56 от 02.10.2014 г., постановено по т.д. №28/2013 г. на ЛвОС. С последното е уважен искът на [фирма] – [населено място],общ. Т. с правно основание чл.74 ТЗ като е отменено решението по т.3 на ОС на съдружниците в [фирма], проведено на 09.05.2013 г., по силата на което [фирма] е изключено като съдружник в дружеството-касатор.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на така постановеното решение,с оглед десезиране на съда с молба за отказ от иска .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, в който изразява становище за недопускане до касация.Претендира разноски,без да представя доказателства за направата на такива.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани двата обективно съединени иска, въззивният състав на ВТАС се е позовал на следните установени по делото факти:
В действителност, след приключване на устните състезания при първоинстанционното разглеждане на спора е постъпила молба с вх. № 6068/29.09.2014 г. от страна на ищеца [фирма], подписана от името на неговия управител П. В. с изявление за отказ от иска. С молба от същия ден вх.№ 6101/29.09.2014 г. от страна на ищеца [фирма], подписана от името на адв. Й. като процесуален представител на дружеството по пълномощно от неговия управител П. В. се прави изявление, че последният в това си качество не е подписвал молба за отказ от иска и че поддържа същия. При това положение, според въззивния съд, не е налице категорично изявление за десезиране на съда, поради отказ от иска и правилно съдебното производство е продължило своя ход.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси, няколко такива, които се свеждат до последиците на отказа от иска по чл.233 ГПК, оттегляем ли и същият и до кой момент, от кога следва се счита десезиран съда при отказ от иска и за допустимостта на постановено след отказа от иска съдебно решение по делото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, за да счете искът за допустим, съдът се е позовал, че двете молби постъпват в съда едновременно и че от съдържанието на едната следва,че се прави отказ от иска, а с другата изходяща от редовно упълномощения процесуален представител на ищеца напълно се отрича това. Ето защо липсва десезиране на съда по смисъла на чл.233 ГПК с отказ от иска, тъй като не е налице достигнало до съда ясно и категорично волеизявление за това. По тези съображения и отговорите на въпросите относно последиците на отказа от иска по чл.233 ГПК, оттегляем ли и същият и до кой момент, от кога следва се счита десезиран съда при отказ от иска и за допустимостта на постановено след отказа от иска съдебно решение не са обуславящи произнасянето на съда, основано на извода за липса на десезиране на съда , а от тук и допустимост на съдебното решение,постановено по спора. Налице е липса на основание за допускане до касация. Разноски в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат,с оглед липсата на доказателства за направата на такива.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация,поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95 от 09.04.2015 г., постановено от АС-ВеликоТърново по в.т.д. №95/2015 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.