5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№320
[населено място], 15.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 2446 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. М., Г. Т. М., Д. Т. М. и Р. Т. М. срещу решение от 21.03.2015г. по гр.д. №4549/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК с вх.№10291/28.08.2014г. за изменение на решение от 23.07.2014г. по същото дело в частта за разноските.
Частните жалбоподателки поддържат, че въззивният съд неправилно е приел, че след като процесуалният им представител е подал въззивна жалба, той е трябвало да подаде и отговор на въззивната жалба на насрещната страна. Твърдят, че отделно са уговорили и заплатили на своя пълномощник адв. К. възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство пред САС досежно предявените искове за неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния баща Т. М. Т., а отделно са му заплатили възнаграждение за отговор на жалбата на Гаранционен фонд. Поради това молят съда да бъде отменено обжалваното решение и да им бъдат присъдени допълнително разноски в общ размер от 4 817,39 лева.
Ответникът по частната жалба, Гаранционен фонд, не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С постановеното на 07.01.2013г. решение по гр.д. №6621/2010г., Софийски градски съд, ГК, І – 5 състав, се е произнесъл по исковете на Д. Т. М., Г. Т. М., Д. Т. М. и Р. Т. М. срещу Гаранционен фонд за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на техните родители В. Д. Т. и Т. М. Т., в резултат на ПТП, станало на 03.07.2007г. С постановеното на 23.07.2014г. решение по гр.д.№4549/2013г., САС е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете за сумите от по 20 000 лева за всяка от ищците /разликата между дължимите 80 000 лева за първата ищца и дължимите 70 000 лева за последните три ищци и и присъдените с решението суми/ и е осъдил Гаранционен фонд да заплати на всяка от ищците по още 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща Т. М. Т., в резултат на ПТП, станало на 03.07.2007г., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 11.07.2008г. и 19452,61 лева разноски съобразно уважената част от жалбата, като е потвърдил решението в останалата обжалвана част. В мотивите на въззивното решение САС е обсъждал жалбата на ищците срещу решението на СГС само в частта по исковете за обезщетение за вредите от смъртта на Т. М. Т..
Ищците са подали молба за допълване на решението, като са поискали въззивният съд да се произнесе и по жалбата срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу Гаранционния фонд искове по чл.288 от КЗ за обезщетение за вредите, претърпени вследствие смъртта на тяхната майка В. Д. Т. за разликата до пълния предявен размер. Също така от пълномощника на ищците е подадена и молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските по исковете за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Т. М. Т., като е поискано вместо 19 452,61 лева, на ищците да бъдат присъдени 24 270 лева или още 4 817,39 лева. Видно от текста на молбата размерът на претендираните разноски е определен въз основа на направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение само по исковете за обезщетение за вредите от смъртта на Т. М. Т., съобразно уважената и отхвърлена част от тези искове, като в представените по делото доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение е посочено каква част от възнаграждението е заплатена за процесуалното представителство по тези искове.
Въз основа на постъпилите молби, въззивната инстанция е постановила решение от 21.03.2015г по гр.д. №4549/2013г., с което е допълнила решението си от 23.07.2014г., като е отменила първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.288 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на В. Д. Т., в резултат на ПТП, станало на 03.07.2007г., за сумите от по 20 000 лева за всяка от ищците /разликата между дължимите 80 000 лева за първата ищца и дължимите 70 000 лева за останалите три ищци и присъдените с решението суми/ и е осъдила Гаранционен фонд да заплати на всяка от ищците по още 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В. Д. Т., в резултат на ПТП, станало на 03.07.2007г., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 11.07.2008г. и 19452,61 лева разноски, съобразно уважената част от жалбата. Със същото решение САС е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на решение №1572/23.07.2014г. по в.гр.д.№4549/2013г. в частта за разноските. В мотивите си е изтъкнал, че след като ищците са подали въззивна жалба и то чрез същия процесуален представител, който е изготвил отговора на жалбата на насрещната страна, то по силата на сключения договор за правна защита представителят е длъжен да осъществява такава и тя не може да се дели на отделни правни действия.
Макар и този извод на въззивния съд да е неправилен, крайният извод за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде потвърден.
Всяка от жалбоподателките е уговорила и заплатила отделно адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивната й жалба в частта по исковете за обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Т. Т. и представителство по жалбата и за изготвяне на отговор на въззивната жалба на насрещната страна Гаранционен фонд, Този начин на уговаряне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение не е забранен от закона, поради което дължимите на всяка от жалбоподателките разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция следва да бъдат определени като сбор от съответната част от заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивните жалби съразмерно на уважената част от жалбата на всяка от тях /2/4 за първата ищца и 2/5 за другите три/, както и от пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за отговора на подадената от Гаранционен фонд въззивна жалба, доколкото същата е счетена от въззивния съд за изцяло неоснователна. С оглед изложеното размерът на дължимите на всяка от жалбоподателките разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция възлиза на 3850 лева за първата ищца / 2/4 от заплатеното възнаграждение по въззивната жалба 3100 лева и цялото възнаграждение за отговора на жалбата на Гаранционен фонд -2300 лева/ и 3740 лева за останалите три, съответно общият размер на дължимите на четирите ищци разноски в частта по исковете за обезщетение за вредите от смъртта на техния баща Т. М. Т. е 15 070 лева. Отделно от това следва да им бъдат присъдени разноски за уважената част от исковете и за първата инстанция, наред с присъдените от първоинстанционния съд, но само в частта по исковете за обезщетение за вреди от смъртта на техния баща Т. Т.. Уговореният и заплатен от тях размер на възнаграждението е 13800 лева за първата ищца и 12400 лева за останалите три ищци, общо за предявените искове за обезщетение за вредите от смъртта на техните родители Т. Т. и В. Т.. С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за първата инстанция и предвид вида на претенцията, извършените процесуални действия, подлежащата на анализиране съдебна практика, съдът намира, че въззивният съд правилно е приел, че тези възнаграждения следва да бъдат намалени до размера по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 6630 лева за всяка от ищците, от които 3315 лева би следвало да се дължат в частта по исковете за обезщетение за вредите от смъртта на техния баща Т. М. Т. при липса на други уговорки в договорите за процесуално представителство. С оглед уважения размер на исковете пред въззивната инстанция, на ищците следва да бъдат присъдени допълнително по 663 лева разноски за първата инстанция или общо 2652 лева. Съответно общият размер на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции възлиза на 17 722 лева за всички ищци. Този размер е по –малък от присъдения с решението от 23.07.2013г. по гр.д.№4549/2013г. на САС, поради което не е налице основание за изменение на размера чрез неговото увеличаване в полза на жалбоподателките – ищци в производството.
Следва да се подчертае отново, че това са разноски само в частта по исковете за обезщетение за вредите от смъртта на Т. М. Т., а с допълнителното си решение от 21.03.2015г. по гр.д. №4549/2013г., САС е присъдил на жалбоподателките разноски в размер на 19452,61 лева, за производството в частта по исковете за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на В. Д. Т..
По изложените съображения решение от 21.03.2015г. по гр.д. №4549/2013г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната му част, с характер на определение, с която е оставена без уважение молбата на Д. Т. М., Г. Т. М., Д. Т. М. и Р. Т. М. по чл.248 от ГПК с вх.№10291/28.08.2014г. за изменение на решение от 23.07.2014г. по същото дело в частта за разноските, следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.03.2015г. по гр.д. №4549/2013г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната му част, с характер на определение, с която е оставена без уважение молбата на Д. Т. М., Г. Т. М., Д. Т. М. и Р. Т. М. по чл.248 от ГПК с вх.№10291/28.08.2014г. за изменение на решение от 23.07.2014г. по същото дело в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.