РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 321/04.12.2018 г.
Днес, 03.12.2018 г., Албена Бонева, съдия-докладчик по ч.гр.д. № 3772/2018 г., констатира следното:
Производството по делото е образувано е по частна жалба, подадена от В. Е. К. срещу определение № 453/24.07.2018 г., постановено по гр. дело № 368/2018 г. от Варненския апелативен съд.
Варненският окръжен съд е прекратил като недопустимо образуваното пред него производство по чл. 435 ГПК срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши оценка, преди обявяването на публичната продан, в периода 21.02.2018 до 21.03.2018 г. и в частта, с която ЧСИ отказва да прекрати принудителното изпълнение. Произнесъл се е по същество по жалбата срещу постановлението на ЧСИ за разноските, като частично го е потвърдил и частично – отменил.
На страните е указано, че могат да обжалват пред Варненския апелативен съд само съдебния акт в преграждащата му част.
Въпреки това, К. е подал частна жалба и срещу необжалваемата част от съдебния акт.
Варненският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба в частта срещу решението на окръжния съд, с което жалбата по чл. 435 ГПК е разгледана по същество и е потвърдил съдебния акт в прекратителната му част.
Формално, като преграждащо, определението на апелативяния съд в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба. К. е подал такава, включително срещу определението на апелативния съд, което е влязло в сила като необжалваемо.
С определение № 489/22.10.2018 г. настоящият състав е потвърдил преграждащото определение на Варненския апелативен съд и е оставил без разглеждане частната жалба в останалата й част.
Отново, формално погледнато, определението на ВКС, с което е оставена без разглеждане недопустимата частна жалба на К. подлежи на обжалване с частна жалба. Изрично е указано, че в останалата част съдебният акт на ВКС е окончателен.
К. е подал частна жалба срещу определението на ВКС и в двете му части. Както стана ясно, в частта, с която ВКС е потвърдил обжалваното определение на Апелативен съд Варна е окончателно и като такова, не подлежи на обжалване. В тази част частната жалба следва да бъде върната.
Многократното сезиране на съда с едни и същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал /например в определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г. на І т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10г.по ч.т.д.№ 350/10г.на І т.о.на ВКС/, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС – превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. В случая на жалбоподателя В. Е. К. следва да бъде указано, че правната възможност да се подават жалби е недопустимо да се използва за постигане на нелелегитимна цел, каквато е протакането на делото, а в случая и забава на изпълнението по образуваното изпълнително производство. Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок по см. чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, включително когато страна шикани и се опитва да попречи на развитието на производството – К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Ш. с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г. ; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., К. с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г.
Ето защо, съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА частна жалба вх. № 9750/13.11.2018 г., подадена от В. Е. К. в частта й срещу определение № 489/22.10.2018 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 3772/2018 г., с което е потвърдено определение № 453/24.07.2018 г., постановено по гр.д. № 368/2018 г. от Варненския апелативен съд.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
УКАЗВА на В. Е. К., че последователно създаваната верига от недопустими частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК.
СЪДИЯ ВКС:
Албена Бонева