О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София, 29.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08.05., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2795/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. В. Р. [ЕГН] срещу решение №5802 от 04.09.2018 г., постановено от СГС , ГО, Трети с-в по в.гр.д. №15425/2017 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №№2-55-202051 от 28.08.2017 г., постановено по гр.д. №53233/2015 г. на СРС, Второ г.о., в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Стоянов и Стоянов Сървисиз”ЕООД –гр. София сумата от 10 635,38 лева на основание чл.142 ал.3 ТЗ като обезщетение за вреди/пропуснати ползи/ от осъществявана от ответника конкурентна дейност в периода м.10.2010 г.-м. 09.2011 г., както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост, за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна „Стоянов и Стоянов Сървисиз”ЕООД –гр. София изпраща писмен отговор със становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното :
Не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установявало, че на 01.08.2002 г. между страните по спора е бил подписан договор за управление, по силата, на който ищцовото дружество е възложило на ответната страна Е. Р. управлението на същото.В договора е включена и изрична уговорка, че последната като управител на дружеството няма право да извършва конкурентна дейност по време на действието му и една година след прекратяването му. Управителят е подписал и декларация по чл.142 ТЗ, с която е декларирал, че без съгласие на дружеството-ищец няма да участва в СД, КД и ООД, нито да заема длъжности в ръководни органи на други дружества. Между страните е съществувало и трудово правоотношение, по силата на което Р. е изпълнявала функциите на счетоводител. С решение на собственика на капитала на ищцовото ЕООД Р. е била освободена от длъжността управител. Това обстоятелство е вписано в ТР на 23.09.2011 г.. По време на действие на договора за управление между страните е учредено на 09.08.2010 г. дружество „Елика Консулт” ООД със съдружници ответника Р. и К. Г., в което всеки от съдружниците е притежавал 50 на сто от капитала, а предмета на дейност е идентичен с този на дружеството-ищец, на което Р. е била управител по същото време. Последната е била избрана за управител и на новоучреденото дружество и е изпълнявала длъжността до 04.10.2010 г., когато е сменена с друго лице. При тези данни съдът е направил извод, че за периода 01.10.2010г.- 23.09.2011 г. ответницата е била съдружник в друго дружество със същия предмет на дейност като на ищеца-осъществяване на счетоводни услуги, което е нарушение на забраната за конкурентна дейност на управителя на ТД, съгласно чл.142 ал.1,т.2 и т.3 ТЗ и на изрично поетото в самия договор за управление задължение да се въздържа от подобна дейност. Като следствие от неизпълнението от ответника на тези свои задължения е преценено и обстоятелството, че шест търговски дружества, обслужвани счетоводно до м. 10.2010 г. от дружеството- ищец са сключили договори за такова обслужване с новоучреденото дружество „Елика Консулт”ООД , в което управителят на първото се явява учредител и съдружник във второто. От изложеното е направен и извод, че ищецът е претърпял вреди от неправомерното поведение на ответника в размера на чистите приходи, които реално ищецът би получил за процесния период, ако тези дружества биха продължили да поддържат договорни отношения за счетоводно обслужване с него, а не с новоучреденото от Р. дружество „Елика Консулт”ООД, който възлиза на 10 635,38 лева-общо.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК за допускане до касация по въпросите: В какви действия се изразява неизпълнение на задълженията на управителя да не извършва конкурентна дейност, вторият въпрос по същество се отнася до обосноваността на изводите на съда за установяване на причинно-следствената връзка между осъществяваната конкурентна дейност от управителя по смисъла на чл.142 ал.1 ТЗ и конкретно причинените вреди на управляваното дружество, как се изчислява размерът на последните, четвъртият въпрос е идентичен по смисъл и съдържание с втория, какво е значението на факта, че управителят е изпълнявал и длъжността счетоводител в дружеството и връзката му с отговорността за конкурентна дейност, наличието на възможността за препращане към мотивите на първоинстанционното решение освобождава ли въззивният съд да изложи и свои мотиви по спора.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
Отговорът на първия въпрос следва от съдържанието на самата разпоредба на чл.142 ал.1 ТЗ, в която ясно и изчерпателно са уредени хипотезите на забранена за упражняване конкурентна дейност от управителя на ТД. Посочената в изложението като противоречаща на обжалваното решение практика на ВКС по чл.290 ГПК не се отнася изобщо за отговорността на управителя по чл.142 ал.3 във връзка с ал.1 ТЗ, а касае приложението на чл.237 ал. ТЗ /Р №66/19.05.2010 г. по т.д. № 832/2009 г. на Първо т.о. / и ангажиране на дисциплинарна отговорност по КТ/ Р №30от 27.03.2017 г. по гр.д. № 2924/16 на ВКС, Трето г.о./. Определението по чл.288 ГПК е извън обхвата на практиката на ВКС по чл.290 ал.1 ГПК. Следователно не е налице хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане до касация по въпроса.
Вторият и четвъртият от въпросите в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК се отнасят до фактическата преценка на конкретните факти и в този смисъл се съотнасят към дискреция за обоснованост на изводите на съда, което не е въпрос на контрол в настоящата фаза от касационния процес-тази по чл.288 ГПК.
Относно начина на определяне на размера на вредите/пропуснатите ползи/ на търговеца от упражняване на конкурентна дейност от неговия управител е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №111/13.07.2010 г. по т.д. № 935/2009 г. на Второ т.о., и обжалваното решение е съобразено с нея.
Последният процесуален въпрос се базира на твърдяно процесуално нарушение на въззивния съд, каквото не е допуснато-въззивният съд е изложил свои мотиви по спорните факти и е изложил формираните от него правни изводи по приложимия закон, в този смисъл въпросът не е обуславящ.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в настоящото производство, представляващи платено възнаграждение за адвокат, с оглед отбелязаното в договора за правна помощ плащане в брой на сумата от 800 лева.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5802 от 04.09.2018 г., постановено от СГС , ГО, Трети с-в по в.гр.д. №15425/2017 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. В. Р. [ЕГН] да заплати на „Стоянов и Стоянов Сървисиз”ЕООД –гр. София сумата от 800 лева- разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.