О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София, 30.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 377 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Д. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено на 29.10.2009г. по гр.д. № 498/2008г., с което е оставено в сила решение № 44 от 13.05.3008г. па гр.д. № 247/2006г. на Районен съд К. С посоченото първоинстанционно решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, предявен от В. Е. А., Л. Е. В., С. М. И., И. М. И., З. Д. Р., Н. Д. Р. , А. П. А. , П. А. А. , Д. А. Т. , С. Д. М., И. Д. П. и З. Д. К. против О. с. по з. и гори гр. К. за признаване правото на възстановяване на собствеността в реални граници върху поземлен имот № 45 с площ 35 дка в землището на с. Б., община К..
Ж. – ищци, чрез пълномощника си адв. Л, поддържат, че решението е неправилно. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че разглеждането на спора от касационната инстанция ще допринесе за правилното и еднакво тълкуване на споровете относно възстановяване собствеността върху земеделски земи. Също така твърдят, че по подобни казуси има постановени решения на ВКС, на които обжалваното решение противоречи. Поради това навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Представят три решения на ВКС.
Ответниците по жалбата О. с. „З”-К. и контролиращите страни О. К. и М. на з. и г. не са представили писмен отговор в дадения от съда срок.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, съдът е приел, че ищците са наследници на П. Д. Д. , починал 1967г., но не са доказали, че техния наследодател е притежавал право на собственост върху земеделски имот с площ 35 дка в землището на с. Б., тъй като не са представили годни доказателства по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ. Според заявеното пред въззивната инстанция уточнение на иска ищците поддържат, че имотът е придобит от наследодателя им чрез покупко-продажба през 1937г. Писмени доказателства в тази насока обаче не са налице по делото. Решаващият съд е изтъкнал този факт и също е посочил е, че в представените два протокола на ТКЗС не се съдържа характеристика на двора на П. Д. Д. по граници, площ, местоположение, а селото няма изработен кадастрален или регулационен план, така че не може да се определи местоположението на стопанския двор на ТКЗС, който е бил разположен в имота на наследодателя. На следващо място съдът е изложил подробни съображения защо счита за недоказано правото на собственост и от представената аерофотоснимка от 1947г., комбинирана скица и обяснителна записка към нея, като е приел, че първоначалната информация, послужила за изготвяне на скицата, а именно анкета на четирима жители на с. Б., не може да се счита за обективна и достоверна.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателите се позовават на хипотезите на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, без да са формулирали конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, по който се е произнесъл съда. В изложението се поддържат твърдения за неправилно приложение на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ и за неправилно приложение на процесуалния закон – §4к, ал.3 ЗСПЗЗ във връзка с преценката на събраните доказателства, които доводи всъщност съставляват основания за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/ и не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.
Непосочването на материалноправен или процесуалноправен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, тъй като касационният съд не може сам да формулира този въпрос от твърденията на страната в жалбата – ТРОСГКТК № 1/2009г. Само за пълнота може да се посочи, че и при надлежно формулиран въпрос, не се установява наличие на основания по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Представените Решение № 2* от 30.12.1994г. по адм. д. № 217/94г., ІІІг.о. и Решение №№ 41 от 28.04.1995г. по адм.д. № 4906/1993г., ІІІг.о. са постановени в административни производства, проведени по отменена редакция на ЗСПЗЗ и се явяват неотносими към настоящето производство, понеже не държат сметка на ограниченията в доказването на собствеността, въведени с изменението на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 13/2007г. Решение № 1* от 12.01.2009г. на ВКС по гр.д. № 4928/2007г., ІV г.о. визира установителен иск относно имот по план за новообразуваните имоти и е посветено на трансформирането на право на ползване по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост. Поради това и то няма отношение към настоящия спор. Предвид изложеното не се установява противоречие на обжалваното решение с посочената практика.
Що се отнася до основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК същото предпоставя произнасянето на съда да е свързано с необходимост от тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти в правната уредба; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателят не е изложил никакви съображения за обосноваването на тази предпоставка за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл. 11, ал.2 и чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, вкл. и след измененията в ДВ бр. 13/2007г., има създадена практика, която не се нуждае от осъвременяване.
В обобщение, не са налице визираните основания по чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 569 от 29.10.2009г. постановено от Д. окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 498/2008г. по касационната жалба на В. Е. А., Л. Е. В., С. М. И., И. М. И., З. Д. Р., Н. Д. Р. , А. П. А. , П. А. А. , Д. А. Т. , С. Д. М., И. Д. П. и З. Д. К..
О. не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: