О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.321
София.16.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 421/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О” АД срещу решение № 779 от 09.01.2009 г. по в.гр.д. № 756/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което след отмяна решение № 114 от 14.07.2008 г. по гр.д. № 4003/2007 г. на Плевенския районен съд, е признато за установено на основание чл.254 от ГПК/отм./ по отношение на „О” АД – гр. П., че не се дължат от О. Ц. С. сумите: 7 781.79 лв., представляващи остатък от неизплатена главница по договор за кредит от 19.07.2004 г., ведно със законната лихва от 04.09.2006 г., разноски в размер на 457.90 лв. и разноски в изпълнителното производство по изп.д. № 2* по описа на ЧСИ И. М. в размер на 909.11 лв., които суми са посочени в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2451/ 2006 г. на Районен съд – П.
Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.6, ал.1 от Наредба № 3 от 29.09.2005 г. на БНБ за паричните преводи и платежните системи, произнасянето по който от страна на ВКС би имало значение за унифициране практиката на банките при служебно събиране на задължения и би имало значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация О. Ц. С. от с. Г., Плевенска област е заявил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното от „ОББ” АД въззивно решение, Плевенският окръжен съд, в изпълнение на вменените му задължения по чл.188, във вр. с чл.211 ГПК/отм./ е извършил цялостна и прецизна преценка на всички доказателства по делото касаещи : отношенията между страните по договор за потребителски кредит и по договор за кредитна карта и съответно задълженията на длъжника към банката, волята на длъжника за погасяване на потребителския кредит, обективирана във всяка една от вносните бележки, както и действията на банката по служебно инкасо от средствата, постъпили в разплащателната сметка на длъжника, която е била открита, за да обслужва потребителския кредит. Във основа на фактическите изводи, са изложени съображения, че след като е налице изрична воля на длъжника за погасяване на дължимите месечни анюитетни вноски, по 135 лв. месечно, по договора за потребителски кредит и тази воля е достигнала до знанието на банката, то не би могло при конкуренция на вземания на банката, последната да не съобрази разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД относно изпълнение при множество задължения. Констатирано е и игнориране от страна на банката на последователността на настъпване на падежите на задълженията на О. С. по двата договора, както и неизпълнение задълженията на кредитора/ т.8/2/ от договора за потребителски кредит/ за служебно извършване на операции за погасяване дълга по кредита на падежите. Въззивният съд е изложил и съображения за приложимост на презумпцията за реда на погасяването при множество задължения/ при липса на заявление на длъжника/, както и за липсата на противоречие на чл.6, ал.1 от Наредба № 3/2005 г./ чл.18, ал.1 от Наредба № 3 на БНБ/сега отм./, но в сила към момента на сключване на договорите между страните/ с чл.76 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Всъщност, доводите на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК пряко произтичат от твърдяната в жалбата неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, но не касаят пряко приложението на чл.6, ал.1 от Наредба № 3 на БНБ, предвиждащ възможност за банката да осъществи служебно събиране на задължения/ служебно инкасо/ при предварително съгласие на длъжника – кредитополучателя, дадено при сключването на сделката. В случая въззивният съд се е произнесъл по приложимостта на императивната разпоредба на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД, предвид конкретните данни по делото, свързани с ясното и недвусмислено изявление на длъжника кое задължение погасява, като е изразил и становище за задължението на банките да отчетат волята на длъжника при наличието на предпоставки и основание за служебно събиране на дължими суми по договори за кредит. По въпросите, свързани с прихващане на изпълнението, не е налице противоречива съдебна практика, а разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, нито са налице основания за ограничителното й прилагане.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че произнасянето по формулирания от касатора материалноправен въпрос е от съществено значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 779 от 09.01.2009 г. по в.гр.д. № 756/2008 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: