О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 10.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2578/2019 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№5239/10.6.2019 г., подадена от адвокат Д. С. – процесуален представител на М. Р. М., срещу определение №236/28.5.2019 г. по ч.гр.д.№1355/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на III г.о.
С обжалваното определение е прието, че „Съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Производството по първоинстанционното гр. дело № 719/2018 г. на Великотърновския районен съд е образувано по искова молба на „Милица- ИВ-2”ЕООД срещу М. Р. М. за сумата 5000 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 ГПК, тъй като предявеният осъдителен иск по делото, с ответник М. Р. М., е с цена на иска 5000 лева. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Отделно от това следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, т.е. последните са освободени ex lege от такси и разноски по производството.“
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав III г. о. на ВКС е неправилно.
Ответникът по частната жалба „Милица-Ив-2“ ЕООД – Велико Търново, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на IV г. о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В процесния случай, цената на иска е до 5000 лева, колкото е и размера на предявения иск, поради което правилно е частната касационна жалба е върната като недопустима.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №236/28.5.2019 г. по ч.гр.д.№1355/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на III г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: