1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 22.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №331/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. Н. М. срещу решение №3337 от 23.07.2015г по гр.дело № 367/2015г. на Благоевградски окръжен съд , с която е потвърдено решение от №569 от 26.02.2015г на РС Гоце Делчев .По реда на чл.422 вр чл.415ГПК и на основание чл. 240 ЗЗД е прието за установено вземане на ПК „ Единство” в размер на 20 000 лева ,произтичащо от сключен на 1011.2009г договор за паричен заем и лихва в размер на 4090лв на основание чл. 86 ЗЗД .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1, т.1 ГПК по приложението на процесуалния закон,за необсъждането на всички събрани доказателства, неправилният им анализ и необсъждането на всички доводи на въззивния жалбоподател ,за липсата на валидно облигационно отношение и липсата на реално прадаване на паричната сума по договора за заем. Касаторът е оспорил с възражение предаването на сумата. Противоречието е с реш. № 174/2010 гр.д № 5002/2008 ІV г.о , реш.№16/2013 по т.д № 218/2012 ТК, реш. № 274/2013г по гр.д № 1285/2012 ВКС . Като е приел, че е налице валиден договор за заем и сумата е била предадена на ответника, сега касатор, въззивният съд е дал разрешение в противоречие с цитираната установена практика. Поставя се и въпрос по приложението на чл.20 ЗЗД ,следва ли съдържанието на договора да бъде тълкувано за изясняване действителната воля на страните (реш. №546/2010 по гр.д №856/2009,ВКС )
В отговор ответникът по жалбата ПК”Единство” оспорва да е налице основание за допускане по чл. 280 ал.1 ГПК .Изтъкна правилността на решението. Обсъдени са оплакванията на ответника , установено е предаването на сумата и основанието – договор за заем . Съображения са развити от пълномощника адв. Ш.. Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Като правен въпрос защитата на касатора възприема оплакванията си за нарушение на процесуалните изисквания при обсъждането и анализа на доказателства и доводите, включително че не са „анализирани” оплаквания на касатора като въззивен жалоподател.
Освен че касационните по съдържание доводи и оплаквания не са довели до формулиране на конкретен правен въпрос , в действителност оплакванията на страната във въззивната жалба са обсъдени в обжалваното решение. Обсъдени са и доказателствата за релевантните факти съгласно чл. 235 ал.2 ГПК, но и пред настоящата инстанция касаторът продължава да оспорва фактическите и доказателствени изводи на съда . Разгледаният на две инстанции установителен иск за вземането е бил подкрепен с прилагането на сключен писмено между страните договор за заем от 10.11.2009г за сумата 20 000 лева , с типичните за този договор права , задължения и модалитети , включително срок за връщане на заетата сума. В договора е била уговорена и месечна лихва , която да се заплаща на месечни вноски и която лихва не е предмет на иска , заведен единствено за установяване на просрочената главница и лихва за забава , в размер на законната . В т.3 от договора е уговорено ,че заеманата сума се получава на датата 10.11.2009г. За получаването е представен разходен касов ордер от същата дата , подписан от двете страни. В документа, на който съдилищата са придали значение на разписка , са били попълнени трите имена и адреса на И. Н. М. като получил в брой сумата 20 000 лева. Попълнено е и основанието „заем по договор”. Получателят на сумата не е оспорил авторството на подписа си в приложения документ , чието съдържание недвусмислено го посочва за получател на сумата .
При тези решаващо преценени и от въззивния съд обстоятелства , категорично установяващи основанието на вземането и неговия размер , ответникът се е бранел с възраженията на неизправния длъжник. Без да е въвел никакви правоизключващи или правопогасяващи факти по конкретното правоотношение, е изтъквал празноти в съдържанието на съставените документи (в издадения РКО липсвало неговото ЕГН и данни от лична карта , не е била посочена и дата на договора за заем), или е изтъквал други, по-стари погасени заемни правоотношения между страните, без връзка със спорното. Поддържал е , че пълно и главно доказване срещу него не е проведено. Преформулирани , същите възражения на длъжника не обосновават противоречие с приложените решения от практиката на ВКС по въпроса достатъчен ли е свидетелстващият документ за предаване и получаване на парична сума , за да се докаже основанието по договор за заем. В решение № 274/2013г по гр.д № 1285/2012 ВКС е изтъкнато , че при липса на други данни от разписката не може да се презумира заемно правоотношение , а в решение№16/2013 по т.д № 218/2012 ІІ т.о , реш. №546/2010г по гр.д № 856/2009г, ІV г.о и др. е напомнена необходимостта от тълкуване на договорите в съответствие с установената практика на ВКС по прилагането на чл. 20 ЗЗД , тъй като съдържанието на договорните клаузи при заем определят правата и задълженията, но не доказват реалното предаване за заетата сума. В случая по настоящето дело е налице както сключен между страните писмен договор за заем , така и двустранно съставен свидетелстващ документ за предаването на уговорената сума, в уговорения размер и на уговорената дата.В документа е засвидетелстван и начина на получаване – в брой , в касата на ПК „Единство”, като безпротиворечиво е индивидуализиран и получателя . Приетото от въззивния съд не е в противоречие , а в съответствие с указаното по реш. №147/2010г по гр.д № 5002/2008, ІV г.о, като отговор на правен въпрос.Правилата за тълкуване на договорите, съответно приложени към съдържанието на конкретно сключения договор за заем , не могат да доведат до други решаващи изводи , освен за уговорка по чл. 240 ЗЗД ,в изпълнение на която договорената сума е предадена със задължение да бъде върната .
Следва да се присъдят разноски , установени в размер на 600 лева .
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 3337 от 23.07.2015г. по гр.дело № 367/2015г.на Благоевградски окръжен съд
Осъжда И. Н. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ПК „Единство” [населено място] , общ. Г. сумата 600 лева разноски в насотящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .