О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 29.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2468/2017 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. В. С. с вх. № 7627/28.07.2016 г. на ВКС, допълнена с частна касационна жалба с вх. № 9664/01.06.2017 г., подадена от адв. Г. Б., действащ в качеството на служебен защитник, назначен по реда на чл. 95 ГПК вр. чл. 18, т. 3 Закона за правната помощ , против определение № 2384/11.07.2016 г., постановено по ч.гр.д № 3195/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 26969/03.05.2016 г. по гр.д. № 3526/2016 г. по описа на Софийски градски съд , с което е отхвърлена молбата на ищеца П. В. С. за освобождаване по реда на чл. 83, ал.2 ГПК от задължението за заплащане на дължимата се държавна такса за разглеждане на предявените искове.
В жалбите са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определениe и се иска неговата отмяна. Изложени са съображения, че търговските дружества, в които участва молителят не развиват търговска дейност, наложени са запори от К., молителят изтърпява 19-годишна присъда с наказание лишаване от свобода, има малолетно дете, а и материалното му състояние не било съпоставено с цената на иска и дължимата държавна такса.
Твърди се, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като се сочат определение № 274/12.05.2016 г. по гр.д. № 1842/2015 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 612/12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК. В изпълнение на дадени с разпореждане от 13.10.2016 г. по ч.гр.д. № 3195/2016 г. по описа на САС указания за отстраняване на констатирани нередовности и предвид допуснатата правна помощ и назначения служебен защитник е подадена частна касационна жалба с вх. № 9664/01.06.2017 г.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че молителят П. В. С. е ищец по предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с цена на иска 50 000 лв. В исковата молба е направено искане за освобождаване от внасянето на дължимите такси и разноски, което е оставено без уважение от първоинстанционния съд. Съдът е констатирал, че представените писмени доказателства не установяват липса на достатъчно средства на ищеца да заплати дължимата се такса за разглеждането на иска и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт – разпореждане от 03.05.2016 г. по гр.д. № 3526/2016 г. по описа на СГС.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В настоящия случай изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено като част от частната касационна жалба, няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК,т.е. не е налице изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,тъй като не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. В частната касационна жалба се съдържат твърдения за противоречие на обжалваното определение със съдебни актове на ВКС, но без визирани конкретни правни изводи на съда и без да са формулирани правни въпроси. Съдържат се единствено оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, оспорващи извършената от него суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, относими към правилността на постановения съдебен акт и които са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материално правен и/или процесуално правен/ не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2384/11.07.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3195/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: