О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 27.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 273/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С” АД, гр. С. срещу постановеното от Кърджалийски окръжен съд определение № 82 от 03.02.2009 г. по в. ч. гр. д. № 38/2009 г., с което е обезсилена заповед за незабавно изпълнение № 294 от 14.07.2008 г. по ч. гр. д. № 416/2008 г. на Кърджалийски районен съд, издадена срещу лицето Н. А. К. от гр. К. на основание договор за банков кредит от 15.08.2007 г., и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е нищожно и неправилно, поради това, че въззивният съд е излязъл извън своите правомощия, като е обезсилил обжалваната заповед за незабавно изпълнение и в необжалваната й част, с което е нарушил разпоредбата на чл. 269 ГПК и указанията, дадени в т. 7 от ППВС № 1/1985 г.
Ответниците по частната касационна жалба – наследници на длъжника Н. А. К. – не заявяват становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
Настоящият състав намира, обаче, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Макар да не е изрично формулиран, с оглед изложеното в частната касационна жалба, следва да се приеме, че като съществен жалбоподателят е поставил процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивната инстанция за преценка допустимостта на атакуваното пред него първоинстанционното разпореждане и в частта, в която същото не е обжалвано.
Безспорно, този въпрос е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му предопределя изхода на спора пред въззивната инстанция. Не са доказани, обаче, допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, специфични за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което настоящият състав приема, че се поддържа от частния жалбоподател, предвид позоваването от страна на същия на конкретна съдебна практика, в т. ч. и такава, имаща задължителен характер.
Практиката на В. съд, цитирана /и приложена/ от частния жалбоподател, е неотносима към настоящата хипотеза. По-конкретно – решение № 493 от 13.05.1991 г. по гр. д. № 280/91 г. на І г. о.; решение № 57 от 07.02.1995 г. по гр. д. № 709/94 г. на 5-членен състав, както и т. 7 от ППВС № 1/85 г. – третират въпроса за отмяната, а не за обезсилването на първоинстанционното решение в необжалваната му част. Що се отнася до решение № 623 от 30.10.2002 г. по гр. д. № 139/2002 г. на ВКС, І г. о., разрешенията в което във връзка с недопустимостта да се обезсилва първоинстанционното решение в необжалваната му част са съобразени изцяло с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС /т. 10/, неприложимостта на тази практика към процесния случай произтича от обстоятелството, че тя касае т. н. частично обжалване, характерно за обективното съединяване на искове и правомощията на въззивната инстанция при обжалване на решението само по някои от тях, т. е. при обжалване на решението само по част от главния предмет на спора. Докато в настоящата хипотеза предмет на въззивното обжалване не е акт, с който първоинстанционният съд се е произнесъл по главния предмет на делото, а по обусловен от произнасянето по главния предмет въпрос – отговорността за разноски в заповедното производство.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горните съображения, В. касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 82 от 03.02.2009 г. по в. ч. гр. д. № 38/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: