2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№322
гр. София,29.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1919 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 174 от 13.03.2013 г. по т. д. № 1324/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК и търговския характер на делото, подадената от същото лице частна касационна жалба срещу определение № 72 от 21.01.2013г. по ч. гр. д. № 9/2013г. на Окръжен съд- Разград, с което е потвърдено определение по ч.гр.д. № 744/ 2012г. на районен съд – И. по чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на издадена заповед за изпълнение.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, без да бъде съобразяван материалния интерес. Позовава се на това, че въпросите във въззивната жалба са принципни и важни за развитие на правото и на неговото точно прилагане, поради което е следвало да се разгледа частната касационна жалба, независимо дали въззивното определение подлежи на по-нататъшен съдебен контрол.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от касатора жалба срещу определението на Окръжен съд-Разград, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК, тъй като заявлението по чл. 410 ТЗ касае заповед за изпълнение за 9 030 лева – главница по договор за застраховка и 1749, 14 лева- мораторна лихва.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивните норми на чл. 274, ал. 4 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 от ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100 /21.12.2010г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв, както и определенията по тези дела. Разпоредбите, по аргумент от по-силното основание, следва да намерят съответно приложение и при актовете в заповедното производство, съобразно размера на вземанията, предмет на заявлението, доколкото те биха намерили приложение при ограничаване на достъпа до касационно обжалване на актовете по обусловеното от заповедното исково производство по чл.422 от ГПК. Правилно е определен от първия тричленен състав и характера на делото като търговско, с оглед предмета на заявлението – вземане по абсолютна търговска сделка по чл.286, ал.2 ТЗ вр. чл.1, т.6 ТЗ.
Частният жалбоподател не само не сочи аргументи за обжалваемост на постановеното от въззивния съд определение, но поддържа, че макар актът да не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол, такъв трябва да бъде осъществен с оглед важността на поставените в частната касационна жалба въпроси.
Обжалваемостта на съдебните актове се регулира с повелителни норми, които не въвеждат, като критерий за допустимостта на касационното обжалване, характера на поставените в жалбата въпроси. В случая се прави смесване на допустимостта на касационното обжалване и допускането до касационно обжалване. Първата хипотеза обхваща въпроса дали актът подлежи на касационно обжалване пред ВКС и е абсолютна процесуална предпоставка за осъществяване на фазата на селектиране на касационните жалби, вкл. и на частните такава, при която фаза се разглежда въпроса за допускането на акта до касационно обжалване.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 174 от 13.03.2013 г. по т. д. № 1324/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.