О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
С., 17.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 3062 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Д. Н. Л., С. Н. С., В. Т. Л., К. К. Г., и Ю. Т. М.-всички от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Б. против определение № 12 от 5.02.2013г. по ч.гр.д.№ 836 по описа за 2012г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане като недопустима,поради просрочие молбата им с вх.№ 3287 от 3.09.2012г., подадена на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 103 от 8.05.2009г. по гр.д.№ 176/08г.на Окръжен съд Благоевград и е прекратено производството по делото.Жалбоподателите считат така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желаят той да бъде отменен, а молбата разгледана по същество.
Срещу подадената частна е жалба не е постъпил отговор.
Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена от лица с правен интерес от обжалване и е в срок.Освен,че е допустима,е и редовна,тъй като е спазена необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК.Разгледана по същество обаче е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение № 12 от 5.02.2013г. Върховният касационен съд е преценил като недопустима и е оставил без разглеждане подадената от всеки един от петимата молители молба за отмяна поради просрочие.Изводите на състава на съда са правилни.
За да е подадена в срок молба за отмяна с правно основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК/каквато е настоящата/,съгласно чл.305 ал.1 т.5 от ГПК,това следва да е направено в тримесечен срок от узнаване на решението,чиято отмяна се иска.
В случая молбата за отмяна е била подадена на 3.09.12г.
Молителят Д. Н. Л. е подал касационна жалба срещу решение № 103 от 8.05.2009г. по гр.д.№ 176/08г.на Б., касационно обжалване не е допуснато и същото е влязло в сила на 29.07.11г./от която дата е определението на ВКС/. Броен от посочената дата за този молител тримесечният срок е изтекъл на 29.10.11г./десет месеца преди подаване на молбата за отмяна/.
Молителката С. Н. С. е била уведомена за решението,чиято отмяна иска на 13.05.2009г.За нея решението е влязло в сила/поради липса на подадена жалба/на 13.06.2009г.и тримесечният срок, в който е могла да иска отмяна е изтекъл на 13.09.2009г.
Молителката Ю. Т. М. е била лично уведомена за решението,чиято отмяна иска на 14.05.2009г.За нея решението е влязло в сила/поради липса на подадена жалба/на 14.06.2009г.и тримесечният срок, в който е могла да иска отмяна е изтекъл на 14.09.2009г.
За останалите две молителки В. Т. Л. и К. К. Г. /на които съобщенията за изготвяне на въззивния акт,изпратени им от съда са се върнали в цялост/–може да се счете,че най-късната дата, на която е безспорно,че са научили за постановения въззивен акт на Б. е 6.03.2012г.,когато са подали предходната си молба за отмяна /на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК/. П. срок,броен от тази дата е изтекъл на 6.06.2012г.
В частната жалба така посочените дати на уведомяване не се оспорват. Изложени са три други групи доводи и твърдения.
Първата касае възражение за „допуснати груби и недопустими нарушения на съдопроизводствените правила”при разглеждане на в.гр.д.№ 176/08г.на Б..Тази група възражения е ирелевантна и не може да се разглежда в настоящето производство,в което се осъществява контрол на направената преценка за недопустимост на подадените молби за отмяна.
Втората група доводи,изложени в частната жалба е относно нередовно съобщаване на постановения първоинстанционен акт. При наличие на обжалване на решението на районния съд и постановен въззивен акт/който е предмет на настоящето искане за отмяна/ – подобни възражения също се явяват ирелевантни като преклудирани.
Третата група твърдения,изложени в частната жалба касаят допуснати от съда нарушения на процесуалните права на молителката В. Т. Л.,изразяващи се в липса на възможност за упълномощаване на адвокат в първоинстанционното производство, неполучен препис от исковата молба,от призовка за въззивното производство и на съобщение за изготвения акт. Тези твърдения биха били относими, ако предмет на преценката беше молбата за отмяна по същество. В случая обаче настоящият състав проверява правилността на акта на съда,с който е прието,че производството по подадената молба за отмяна е недопустимо поради просрочие и е прекратено.За тази проверка относимият въпрос е само един и той е – дали молбата за отмяна,подадена от В. Т. Л. е в срок или не.Отговорът е отрицателен, защото тя вече е подавала друга молба за отмяна на 6.03.2012г. и настоящата, подадена на 3.09.12г. се явява просрочена.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 12 от 5.02.2013г. по ч.гр.д.№ 836 по описа за 2012г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.