4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1984/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр.София, 12.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1984/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 426 от 14.11.2012 год., постановено по гр.дело № 679/2012 год. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 82 от 29.06.2012 год. по гр.дело № 696/2010 год. на Каварненския районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ на П. Г. П. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], В. Г. Х. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет…, ап…, В. И. У. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], Т. И. П. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], В. И. В. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], В. Ж. М. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ул.”К.” № …, вх…, ет…, ап…. и Д. Н. В. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], ул.”К.” № …, вх…., ет.1, ап…., всички чрез адв.В. С. Т. от ВАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ап…. срещу В. И. А. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица] и Я. И. А. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх…, ет…., ап…., за признаване за установено, че земеделските земи с площ общо 20 дка в землището на [населено място], представляващи към внасянето в ТКЗС нива с площ от 10 дка в кв…., ч…. и нива с площ от 10 дка в кв…., ч…., в землището на [населено място], възстановени от ПК Ш. с решение № 0855 от 13.12.1993 год., като част от 45 дка земеделска земя на И. А. С., са били собственост на наследодателя на страните В. И. В., към момента на внасянето им в ТКЗС и е прекратено производството по делото.
Недоволни от въззивното решение са касаторите В. И. У., Т. И. П., В. И. В., П. Г. П., В. Г. Х., В. Ж. М., Д. Н. В., представлявани от адвокат В. Т., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и с практиката на Върховния касационен съд и съдилищата, която прилагат.
От ответниците по касация В. И. А. и Я. И. А., представлявани от адвокат Ю. О. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване понеже не са изложени основания за това. Претендират за направени по делото разноски, за каквито липсва данни да са сторени.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че искът с правна квалификация чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е недопустим, защото ищците не са заявили за възстановяване земите – предмет на делото.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
В случая липсва изложение на основание за допускане на касационно обжалване както изисква разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 426 от 14.11.2012 год., постановено по гр.дело № 679/2012 год. по описа на Добричкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: