3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
[населено място], 29.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №797 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Д. П., срещу определение №4094/08.12.2016г. по в.ч.гр.д. №5798/2016г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 26.09.2016г. по гр. д. №8858/2016г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от А. П. искова молба и е прекратено производството по делото.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно предпоставките за допустимост на иска по чл.439 ал.2 от ГПК, който е обуславящ изхода на спора. Поддържа, че въпросът е решен от състава на Софийски апелативен съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №101/01.12.1972г. по гр.д.№95/72г. на ОСГК на ВС, както и определение №233/17.04.2009г. по ч.т.д.№239/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение №313/25.03.2011г. по ч.т.д.№157/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Ответникът по частната касационна жалба ТБ [фирма] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по гр. д. №8858/2016г. на Софийски градски съд е образувано по предявен от А. Д. П. отрицателен установителен иск, с който ищецът претендира да бъде установено несъществуването на вземането, за което е било образувано изп. дело №20088420400052 при ЧСИ Н. К., рег.№842, с район на действие [населено място]. Ищецът поддържа, че изпълнителното производство е било образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена в полза на ТБ [фирма], но към настоящия момент задължението му по заповедта е било погасено изцяло в хода на изпълнителното производство чрез средствата, получени от публичната продан на негов имот и удръжки от трудовото му възнаграждение. Поддържа, че въпреки това съдебният изпълнител продължавал да извършва без основание удръжки от трудовото му възнаграждение, което обуславяло правния му интерес от предявяване на иска. С разпореждане от 12.08.2016г. Софийския градски съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да посочи цена на иска, фактите, които обуславят правния му интерес от предявяване на иска и да представи доказателства за внасянето на държавна такса в размер на 4% от цената на иска. Съобщение за дадените указания е връчено на ищеца на 13.09.2016г., като с молба от 20.09.2016г. същият е посочил, че при предявен отрицателен установителен иск той не следва да посочва цена на този иск, нито да заплаща държавна такса върху цялото погасено от него задължение. Счита, че цената на иска следва да бъде определена от ответника, който следва да посочи каква част от дълга претендира, че не му е изплатен. С определение от 26.09.2016г. по гр. д. №8858/2016г., Софийски градски съд е върнал подадената от А. П. искова молба и е прекратил производството по делото С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението от 26.09.2016г. по гр. д. №8858/2016г. на Софийски градски съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Поставеният от жалбоподателя въпрос, /формулиран не в изложението на касационните основания, а в частната касационна жалба/, касае предпоставките за допустимост на иска по чл.439 ал.2 от ГПК. Този въпрос не е обусловил преценката на въззивния съд за правилно прекратяване на производството по делото. Въззивният съд не е отрекъл възможността длъжникът в изпълнителното производство да води иск за установяване погасяването на вземането по заповед за изпълнение, въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането й в сила. Изрично е посочил, че в случая е налице именно хипотезата на чл.439 ал.2 от ГПК. Съдът обаче е констатирал, че ищецът не е изпълнил в срок указанията на първоинстанционния съд да посочи точния размер на вземанията за главница и лихва, които твърди, че е погасил в хода на изпълнителното производство. Изложил е мотиви, че тъй като това уточнение е от значение за определянето на цената на иска и размера на дължимата държавна такса, то е съществено за индивидуализацията на исковата претенция и съответно неизпълнението на указанията в определения от съда срок е основание за връщане на исковата молба. Следователно обуславяща за изхода на въззивното производство е преценката на въззивния съд за правилно приложение на разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК от страна на първоинстанционния съд. Въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК не се поставят от касационния жалбоподател. Поради липсата на основната предпоставка за достъп до касация, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4094/08.12.2016г. по в.ч.гр.д. №5798/2016г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.