О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 07.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1372 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от П. И. П. , действащ като Е. „Д”, гр. Я., против определение № 151 от 13.06.2008 г., постановено по гр.д. № 249/2008 г. на Ямболския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 22 от 20.03.2008 г. по гр.д. № 42/2007 г. на Елховски районен съд за прекратяване производството по делото като процесуално недопустимо /тъй като при наличие на непрекратено трудово правоотношение отговорността на ответника следва да се реализира по реда на чл.210 от КТ, а не по общия исков ред/.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като изводите на съда за недопустимост на иска портиворечат на константната съдебна практика, според която при прекратяване на трудовото правоотношение имуществената отговорност на работника може да се реализира по общия исков ред и тъй като въпросът дали имуществената отговорност на работника може да се реализира по общия исков ред, ако трудовото му правоотношение е прекратено и работодателят не е имал възможност да ангажира отговорността му по реда и при условията на КТ, е от значение за равитието на правото и точното прилагане на закона.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата, а по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго.
В настоящия случай посочените основания не са налице. Липсва твърдяната противоречива практика на съдилищата или необходимост от тълкуване, тъй като актовете, на които се позовава жалбоподателят са в съответствие с мотивите на съда в атакуваното определение, а именно, че обезщетение за причинени от работник по непредпазливост вреди, може да се претендира по общия исков ред, само ако трудовото правоотношение е прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение приема, че не са налице предпоставките за допустимост на касационно обжалване на атакуваното определение и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № 151 от 13.06.2008 г., постановено по гр.д. № 249/2008 г. на Ямболския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: