О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.322
София..16.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 317/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” О. , гр. С., представлявано от управителя Овед Таджер, срещу решение № 151 от 29.12.2008 г. по в.т.д. № 244/2008 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставено в сила решение № 310 от 01.09.2007 г. по т.д. № 108/2006 г. на Бургаски окръжен съд и е отхвърлен допълнително предявения/вследствие допуснато увеличение на размера/ иск в размер на 15 000 лв., като неоснователен. С посоченото решение на ОС – Бургас са отхвърлени като неоснователни предявените срещу „Ети” О. , гр. А. искове за заплащане на сумата 10 600 лв., включваща: 10 100 лв. – частичен иск от 42 377.35 лв. – платена цена за доставена от ответника некачествена и негодна стока – гумено-транспортна лента по договор от 07.10.2005 г. и анекс към него и 500 лв. – частичен иск от 7 122.11. лв., съставляващи обезщетение за причинена вреда/пропусната полза/.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, свързани с приложение на разпоредбите на чл.193 – 197 ЗЗД; чл.302 ТЗ и чл.116, б.”б” ЗЗД, от които зависи изхода на делото и които са разрешени в отклонение от практиката на ВКС, вкл. и тълкувателната практика. Формулираните въпроси/ т.1.1. – 1.7./ са в следния смисъл: допустимо ли е въззивният съд по свой почин да назначи експертиза; дали съставлява съществено нарушение на съдопроизводствени правила необсъждането, игнорирането или превратното тълкуване на събрани доказателства; необходима ли е писмена форма, като условие за действителност на уведомяването на продавача от страна на купувача за забелязани скрити недостатъци; предоставянето на сертификат за стоката, съдържащ неверни характеристики следва ли да се счита за недобросъвестност или за съзнателно премълчаване на недостатъците; когато за установяване на недостатъците на стоки са необходими специални лабораторни изследвания, от каква категория са недостатъците – явни или скрити; достатъчно ли е установяване на един недостатък водещ до негодност на стоката, или следва да се преценяват и други нейни дефекти и предявяването на частичен иск прекъсва ли давността по отношение на непредявената част от вземането – приложима ли е разпоредбата на чл.116 б.”б”ЗЗД. По отношение на последния формулиран въпрос се поддържа, че е налице противоречива практика на ВКС, поради което произнасянето по този въпрос би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Приложени са: Р. № 189 от 14.07.2005 г., ІV г.о.; Р. № 752/18.11.1988 г., ІІІ г.о., Р.259 от 15.02.1955 г., ІV г.о., Р. № 375 от 12.03.1957 г., І г.о. и Р. № 1* от 20.06.2003 г., V г.о.
Ответникът по касация – „Ети” О. , гр. А., чрез процесуалния си представител, счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на първата инстанция за неоснователност на исковите претенции, заявени като частични, включително и след допуснатото пред въззивната инстанция увеличение размера на редхибиторния иск, Бургаският апелативен съд е направил изводи, че действително доставените от ответното дружество транспортни ленти не са подходящи за работа в руднични условия, но от друга страна са отчетени и изискванията на купувача при заявяване на стоките – за по-малка дебелина на лентите, което пък се е отразило на тяхното качество. Тези изводи са мотивирани с приетите технически експертизи. От друга страна, въззивният съд е приел, че не е доказана идентичност на доставените от ответника ленти, с изследваните от вещите лица. Направен е и извод за непроведено по реда и в сроковете на чл.194 ЗЗД рекламационно производство, основан на приетото от фактическа страна, след конкретна преценка на писмените доказателства по делото. По отношение на увеличения размер на първия иск, решаващият съд е изложил и допълнителни съображения – за погасяване по давност, тъй като увеличението е направено след изтичане на шестмесечния срок по чл.197 ЗЗД. В диспозитива на решението изрично е отразено, че допълнително заявения размер на иска по чл.195, във вр. с чл.193 ЗЗД се отхвърля като неоснователен.
Предвид съображенията на АС – Бургас, обосновали и възприемане становището на първата инстанция за неоснователност на исковите претенции, не би могло да се приеме, че формулираните от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси са съществени за изхода на делото. Тези въпроси всъщност са изведени от инвокираните с жалбата основания за касационно обжалване и са пряко свързани с доводите на касатора за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Преценката дали са налице пороци, които според касатора водят до неправилност на решението, не може да се прави предварително – в производството по допускане на касационното обжалване. От друга страна, по част от формулираните в изложението въпроси/ например по т.1.3.;1.4;1.5. и 1.6. / въззивният съд изобщо не се е произнасял. По отношение приложението на чл.116, б.”б” ЗЗД – при предявяване на частичен иск, независимо от наличието на противоречива практика на ВКС, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като становището на апелативния съд за погасяване по давност на увеличения размер на иска по чл.195, ал.1, предл.1 ЗЗД е изразено като допълнително съображение за отхвърлянето му, освен извода за неговата неоснователност.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице първата, основна предпоставка за допускане на касационно обжалване по ал.1 на чл.280 ГПК. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 151 от 29.12.2008 г. по в.т.д. № 244/2008 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: