1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№323
[населено място], 16.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5081 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 244 от 22.05.2013г. по гр.д. № 690/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 349 от 20.04.2012г. по гр.д. №2814/2011г. на Пазарджишки районен съд в частта за отхвърляне на иска за делба на паянтова сграда – баня и тоалетна с площ * кв.м. и навес с площ * кв.м. и вместо това е допусната делбата на посочените постройки между съделителките Й. П. А. и С. П. Д. при равни квоти; оставено е в сила решението в частта по допускане на делба между същите съделителки и при същите квоти на УПИ * в кв. * по плана на [населено място] с площ * кв.м. с построената в него масивна жилищна сграда на * кв.м. и лятна кухня на * кв.м.
Касационната жалба е подадена от ответницата по иска Й. П. А. чрез пълномощника адв.Й.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Ответницата по жалбата С. П. Д. в писмения отговор взема аргументирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на сънаследствени недвижими имоти – поземлен имот с изградена в него жилищна сграда и други спомагателни постройки. С. са сестри и наследници на родителите си – П. С. В., починал 1990г. и Ц. Б. В., починала 2010г. Родителите са придобили по време на брака си процесния имот. Ответницата Й. А. се позовава на саморъчно завещание от майката, съставено в нейна полза, както и на придобивна давност. Същата се е снабдила през 1998г. с констативен нотариален акт за собственост върху * ид.ч. от имота, без лятната кухня, въз основа на писмени доказателства. През 2011г. тя се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по завещание на останалата * ид. ч., включително лятната кухня.
Съдът е намерил завещанието за нищожно доколкото в него са посочени две различни дати на съставянето му – 21.01.1988г. и 25.01.1988г. Възражението за придобиване на имота по давност е намерил за неоснователно. Посочил е, че не е уточнен началния момент на владението, но липсва твърдение, че Й. приживе на родителите е започнала да владее делбения имот като свой, че е демонстрирала това свое намерение и никой не й се е противопоставил. Свидетелите не са установили Й. по какъвто и да е начин да е пречила на сестра си да ползва наследствената си част приживе на майката. Такова поведение е налице едва след смъртта на майката през 2010г., но оттогава до завеждане на иска давностен срок не е изтекъл. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответницата, че лятната кухня е изградена от нея и не следва да се дели. Изтъкнал е, че според нотариалния акт ответницата е собственик на * ид.ч.от тази постройка и тази констатация не е опровергана. Що се отнася до процесната паянтова сграда – баня с тоалетна и навес, те представляват несамостоятелни обекти, имат обслужващ характер спрямо жилищната сграда и са собственост на наследодателите по приращение. Поради това съдът е включил и тях в делбата.
В производството пред въззивната инстанция от страна на Й. А. е представено съдебно удостоверение за заведен от нея иск за установяване, че С. Д. не е собственик на делбения имот като е поискано спиране на производството. Съдът е отказал това, посочвайки, че въпросът за собствеността върху имота се решава в настоящето производство. Освен това, въззивницата А. е поискала събиране на нови доказателства – разпит на свидетели и изискване на данни от службата по вписванията за депозирани завещания от родителите на страните. Съдът е отказал събирането на тези доказателства поради отсъствие на предпоставките на чл. 266 ГПК.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
В представеното от касатора изложение не са формулирани правни въпроси, а са наведени оплаквания от решаващата дейност на съда. Независимо от това, от доводите могат да бъдат уточнени няколко въпроса: Първо, за доказателствената сила на представените констативни нотариални актове. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви в тази насока и не се е съобразил с Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК на ВКС. Вярно е, че съдът не е обсъждал въпроса за доказателствената сила на констативните нотариални актове, поради което той не би могъл да обуслови допускане на касационно обжалване. Отделно от това, не е налице разгледаната в тълкувателното решение хипотеза, при която тежестта на опровергаване на акта е на оспорващата страна, тъй като ищцата разполага с легитимация на своето право на съсобственик и в тежест на ответницата е да установи своята претенция за изключителна собственост.
Второ, за приложението на чл. 266 ГПК. Въпросът е свързан с отказа на съда да допусне нови доказателства за издирване на завещания, съставени от наследодателите на страните. Поддържано е пред въззивния съд, че жалбоподателката научила за наличието на друго завещание на майката и за завещание от бащата. Липсва противоречие с представеното Решение№ 556 от 10.01.2011г. по гр.д.№ 1019/2009г. на II г.о. В него се приемат за допустими на основание чл. 266, ал.3 ГПК доказателства, чието събиране е било поискано своевременно пред първата инстанция, но те не са били събрани от съда в нарушение на процесуалните му задължения по чл.146 ГПК. Настоящият случай не е такъв, тъй като доказателствата не са искани пред първата инстанция, а за първи път пред въззивната такава. Ищцата още в исковата молба е заявила, че не съществува завещание от бащата, а оставеното от майката е нищожно, а ответницата в отговора е посочила, че баща й и майка й са оставили в нейна полза завещание, но не е представила завещание от баща си, а се е позовала на завещанието от майка си, което е представено от ищцата с исковата молба. При това положение въззивният съд с основание е приел, че претендирайки собственост по завещание, жалбоподателката следва да знае за съставените в нейна полза завещания, а и по никакъв начин не е била възпрепятствана да ги издири своевременно.
Третият поставен въпрос е свързан с неуваженото искане за спиране на производството поради заведен преюдициален спор. К. се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновала визираното основание, а изложението й има характер на касационно оплакване, което не може да бъде разглеждано в настоящия етап на производството.
В обобщение, следва да бъде отказан достъп до касационен контрол като в полза на ответницата по жалбата се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 244 от 22.05.2013г. по гр.д. № 690/2012г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на Й. П. А. от [населено място].
ОСЪЖДА Й. П. А. от [населено място], обл.П., [улица] да заплати на С. П. Д. със същия адрес сумата 750 /седемстотин и петдесет/лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: