3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 29.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2250 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответниците по делото Е. А. Ф. и К. С. Д. срещу определение от 30.11.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 401/2015 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба на жалбоподателите за изменение на постановеното по същото въззивно гр. дело решение № 36/17.02.2016 г. в частта му за разноските.
За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел, че едномесечният срок за подаване на касационна жалба, съответно – за подаване на искане по чл. 248 от ГПК е изтекъл на 08.04.2016 г. по отношение на жалбоподателката-молител К. Д. и на 09.04.2016 г. по отношение на жалбоподателя-молител Е. Ф., поради което подадената от тях на 16.11.2016 г. молба по чл. 248 от ГПК е несвоевременно депозирана и недопустима.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащ на обжалване акт на апелативния съд и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че още с подадената от тях касационна жалба срещу въззивното решение, жалбоподателите са възразили срещу присъдените с него разноски, което следва да се счита за инкорпорирано в жалбата, искане за изменение на решението в частта му за разноските, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Ответниците по частната жалба – ищците по делото Й. Б. Н., Т. Б. Г., Н. Б. Г. и М. Б. Г., в отговора на жалбата излагат становище и съображения за неоснователност на същата.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
В първата инстанция жалбоподателите-ответници са направили своевременно (до приключване на последното открито съдебно заседание) искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските за адвокатски възнаграждения, направени от ищците. Първоинстанционният съд не е дължал произнасяне по това искане, тъй като с решението си е отхвърлил изцяло предявените по делото искове и не е присъдил разноски в полза на ищците. Пред въззивната инстанция жалбоподателите също своевременно са възразили, че ищците не са представили доказателства да са заплатили претендираните от тях разноски. Въззивният съд не е взел отношение по тези своевременно направени възражения, въпреки, че е с решението си е уважил част от исковете и е присъдил в полза на ищците разноски и за двете съдебни инстанции.
С подадената в срока за това касационна жалба и изложението към нея, жалбоподателите са поискали редуциране на присъдените в тяхна тежест разноски по делото, по съображения, че въззивният съд не се е произнесъл по своевременно направените от тях възражения. ВКС не е дължал произнасяне по това искане, тъй като не е допуснал касационното обжалване по делото. Съгласно сега действащия ГПК е недопустимо обжалването на съдебното решение само в частта му за разноските, имаща характера на определение, поради което тази част от касационната жалба не би могла да съставлява частна жалба, по която ВКС да се произнесе отделно само относно разноските, въпреки че не допуска касационното обжалване на самото въззивно решение. Поради това, когато такова искане за изменение или допълване относно разноските е направено с подадената в срок жалба, макар и да е адресирано до горестоящия съд, то следва да се счита за своевременно направено искане по чл. 248 от ГПК, компетентен да се произнесе по което е съдът, постановил обжалваното решение, и то – още преди да изпрати жалбата на горестоящия съд.
В случая апелативният съд не е процедирал по този начин, а неправилно е приел, че е просрочена и е оставил без разглеждане, и последващата молба от 16.11.2016 г. на жалбоподателите, с която те отново искат произнасяне по своевременно направените от тях възражения относно разноските, респ. – и изменение в този смисъл на тази част от постановеното въззивно решение.
По изложените съображения, обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на апелативния съд за разглеждане и произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по своевременно направеното от жалбоподателите искане за изменение на въззивното решение в частта му относно разноските.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 30.11.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 401/2015 г. на Великотърновския апелативен съд;
ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за разглеждане и произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по искането на Е. А. Ф. и К. С. Д. за изменение на постановеното по същото въззивно гр. дело, решение № 36/17.02.2016 г. в частта му относно разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.