O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 29.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 1996/2016 г.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Й. А. С. и Р. А. С. ,чрез пълномощник адв. Д. Д., срещу определение 481/08.02.2016 г. по ч.гр. д. № 422/2016 г. на Апелативен съд- София, ГК, 10 състав , с което е потвърдено определение от 25.09.2015 г. по гр.д.№1171/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав.С него е оставена без уважение молбата им с правно основание чл. 192 ал.4 ГПК /отм./ за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Касаторите правят оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че възражението им за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат е несвоевременно.Твърдят,че не са имали представа какъв е неговият размер, тъй като не са постановени определения, с които да са приети представените допълнително адвокатски пълномощни. Считат, че въззивният съд некоректно се е позовал на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК,тъй като не е конкретизирал коя точка се визира.Молят да бъде намален размера на присъдените разноски.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи защитата срещу присъдени на насрещната страна разноски и за начина по който съдилищата следва да се позовават на ТР на ВКС, когато в него се съдържат разрешения по повече от един въпрос.Поддържа се допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата на липса на съдебна практика. Касаторите твърдят, че непосочването на относимия текст на ТР пряко уврежда правото им на защита и че неправилно им се вменява задължението да оспорят разноските по размер, тъй като не е представен списък.
Ответникът по частната касационна жалба „Б. п. с.“-ЕАД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.И. М., я оспорва.
ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С решение от 30.06.2015 г.по гр.д.№ 11711/2010 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение по гр.д.№529/2005 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от ищците-касатори в настоящото производство, искове с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС и са осъдени да заплатят на един от ответниците-„Б. п. с.“-ЕАД сумата 15 530 лв. разноски, от които 14 400 лв. адвокатско възнаграждение. С определение от 25.09.2015 г. е оставена без уважение молбата им по чл.192 ал.4 ГПК /отм./С обжалваното определение то е потвърдено.Въззивният съд е направил извод,че в последното проведено открито съдебно заседание, както и преди това, касаторите не са възразили на искането за присъждане на разноски- нито досежно неговата основателност, нито досежно техния размер. Възражението за прекомерност е несвоевременно , а съдът не може служебно да намали размера им, независимо че надвишава предвиденото в Наредба № 1/2004 г. Позовал се е на задължителната съдебна практика-ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2010 г. на ОСГТК.
Във връзка с изразеното от касаторите становище, че определението на въззивния съд подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК следва да бъде посочено, че то е неправилно.Определение относно изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на обжалване на това решение. Решението на въззивния съд по спора подлежи на касационно обжалване по аргумент от §2 ал.1-3 ПЗР ГПК. Такава е постоянната съдебна практика, включително постановката на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК- т.6. Тъй като частната жалба е подадена при сега действащия ГПК, тя следва да отговаря на изискванията на съдържащите се в него процесуалноправни норми.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Касационното обжалване е уредено от закона като факултативно, частната касационна жалба подлежи на селекция. За да бъде допуснато, е необходимо касаторът да постави правен въпрос, обуславящ правните изводи на съда относно предмета на делото, израз на неговата решаваща воля. Този въпрос следва да е развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението към касационната жалба не е изведен такъв, формулировките на касаторите са общо тематични. Чрез тях не се покриват критериите за обосноваване на общо основание за допустимост. В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК-т.1 изрично е посочено, че не може да бъде допуснат касационен контрол без да бъде поставен обуславящ въпрос.Не може съдът да го извежда от твърденията и оплакванията на касатора, тъй като така ще бъде засилено служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и защото самият касатор може да влага различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Трябва да се прави ясно и категорично разграничаване между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, което не е сторено. Изложеното във връзка с втората формулировка има характер на оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които не са предмет на разглеждане в производството по допустимост на касационното обжалване.Освен това въззивният съд не е формирал мотиви за това, дали следва да се посочва относим текст от ТР, на което се е позовал.Въпросът следва да произтича от решаващите му изводи, а не да е във връзка със становище на касатора по проблем, с който въззивната инстанция не се е занимавала.Не е обосновано и поддържаното допълнително основание. Касаторите не са посочили правна норма, която да е непълна, неясна или противоречива и чието тълкуване следва да се реализира от касационния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 481/ 08.02.2016 г. по ч.гр. д. № 422/2016 г. на Апелативен съд- София, ГК, 10 състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: