О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София 04.03.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5151 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Регионална дирекция по горите [населено място], чрез адв. А. Д. против решение № 921/17.06.2014 г. по в.гр.дело № 1129/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1378/18.03.2014 г. поправено с решение № 2173/22.04.2014 г., постановени по гр.дело № 18167/2013 г. на Варненския районен съд. С решение № 1378/18.03.2014 г. по гр.дело № 18167/2013 г. на Варненския районен съд е признато за незаконосъобразно и е отменено уволнението на Г. В. Д., извършено със Заповед № РД-01-109/17.10.2013 г. на Директора на „Регионална Дирекция по горите” [населено място] на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност –„главен специалист горски инспектор” в Регионална Дирекция по горите [населено място] и ответникът – сега жалбоподател е осъден да заплати на С. Д. Д. сумата 480 лв. разноски по делото. С решение № 2173/22.04.2014 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1378/18.03.2014 г. по гр.дело № 18167/2013 г. на В., като на стр. 5 вместо С. Д. Д. се чете Г. В. Д..
Жалбоподателят мотивира основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите: 1. задължително ли е отправянето на надлежна писмена покана до работника от страна на работодателя и то в рамките на открито дисциплинарно производство за даване на обяснения преди налагането на дисциплинарно наказание в изпълнение разпоредбата на чл.193,ал.1 КТ и счита ли се за пасивно поведение от страна на субекта на дисциплинарната отговорност при наличие на дадени от него писмени обяснения, с които изяснява фактическата обстановка от негова гледна точка и приема ли се подобно обяснение на фактите за дадено такова по реда на чл.193,ал.1 КТ, ако изрично писмено не е поискано от работодателя, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. счита ли се, че са налице мотиви към решението, когато същите сами по себе си си противоречат, както и при очевидно изолиране на част от писмените доказателства и необсъждането им следва ли да се приеме само необоснованост на решението или е налице неизпълнение на закона и практиката на ВКС относно задължението на съда по чл.12 ГПК да обсъжда всички доказателства поединично и в тяхната съвкупност, което да доведе до обективни и законосъобразни изводи, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. В. Д. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението на Г. В. Д. със заповед № РД-01-109/17.10.2013 г., издадена на осн.чл.190,ал.1,т.4 и т.7,вр.чл.187,т.8 и т.10 КТ и чл.193,ал. 1 и чл. 194 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението – „главен специалист горски инспектор” в Р. [населено място].
От фактическа страна е прието за безспорно между страните, както и с оглед представения трудов договор, че ищецът Г. В. Д. е заемал длъжността „главен специалист горски инспектор” в Р. – В..
Приел е, че със заповед № РД-01-109 от 17.10.2013 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т. 4 и т. 7 във връзка с чл. 187, т. 8 и т. 10 и чл. 193, ал. 1 и чл.194 от КТ, тъй като ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя, уронил е доброто име на Р. – В., както и за неизпълнение на други трудови задължения, които са довели до тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Съдът е приел, че съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди на наложи наказанието да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, че изискването на писмени обяснения от работника преди налагането на дисциплинарно наказание е задължение на работодателя, неизпълнението на което води до незаконосъобразност на дисциплинарната процедура. Според въззивния съд след отправяне на надлежна покана до работника и то в рамките на открито дисциплинарно производство и пасивно поведение от страна на субекта на дисциплинарната отговорност може да намери приложение разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ, която освобождава работодателя от задължението да съобрази обясненията на наказваното лице. Приел е, че в случая не е установено от приложените по делото писмени доказателства спазването на дисциплинарната процедура. Посочил е, че е представен като обяснения доклад от ищеца от 26.06.2013 г. и, че същият е изготвен от Г.Д. много преди издаването на заповедта за дисциплинарно наказание от 17.10.2013 г. Съдът е приел, че от този доклад се установява, че не е даден във връзка с образувано срещу ищеца дисциплинарно производство за посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, а е даден във връзка с констатирани от него действия на друг служител на ответника-жалбоподател. Според вззивния съд обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ трябва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание, а не поради други обстоятелства или друг повод, тъй като те са обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще. Приел е, че работодателят не е доказал, че е отправил искане за писмени обяснения от ищеца. Посочил е, че работодателят не е длъжен да уведомява работника или служителят, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация, че е достатъчно по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията.
При тези съображения съдът е приел, че на основание чл.193,ал.2 КТ когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. С оглед на това е направил решаващия извод за основателност на исковите претенции с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и е потвърдил първоинстанционното решение, с което същите са уважени.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението на жалбоподателя Регионална дирекция по горите [населено място]. Въпросът е формулиран хипотетично и общо и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът по п.1-ви от изложението е изведен въз основа на факти, каквито въззивният съд не е установил, съответно не е формирал решаващи правни изводи по предмета на спора, така както е посочено от жалбоподателя. Следователно този въпрос не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Същият съдът преценява, че не представлява правен въпрос съобразно посоченото по-горе тълкуване, дадено в т.1-ва от т.решение № 1/2009 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Този въпрос съдът следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Както се посочи проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт съдът извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В настоящият случай както се посочи доводите на жалбоподателя в п.2-ри от изложението не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а представляват основания за неправилност на решението, които следва да се преценяват ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Регионална дирекция по горите [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 921/17.06.2014 г. по в.гр.дело № 1129/2014 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. 20826/17.07.2014 г., подадена от ответника Регионална дирекция по горите [населено място], [улица], чрез адв.А. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: