О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
Гр.София, 20.04.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 152 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. с. “Българска старина”, гр. С. срещу определение № 221/30.12.2009г., постановено по т.д. № 671/09г. от ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 30.06.2004г. на Софийския районен съд по гр.д. № 253/2004 г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът М. на к. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение ВКС, ТК, ІІ отд. е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима като просрочена. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 10.08.2004г. при действието на ГПК /отм./, поради което приложение намират процесуалните срокове на чл.232 ГПК /отм./. Правото да се иска отмяна е преклудирано към дата 10.08.2005г. и е недопустимо позоваването на нормата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Определението е правилно.
Молбата за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231 ГПК /отм./ се подава в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна, а по б.”е” – от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението. Пределният срок по чл.232 ГПК /отм./ е едногодишен от възникване на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението – началният момент на срока е влизането му в сила.
В случая, решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 10.08.2004г. и пределният срок за депозиране на молба по чл.231 ГПК /отм./ е изтекъл на 10.08.2005г., т.е. при действието на ГПК от 1952г.
С влизането в сила на ГПК от 2007г. първоначално е предвиден също едногодишен срок за подаване на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК – от влизане в сила на решението. Според изменението с ДВ бр.50/2008г. молбата следва да се депозира в 3-месечен срок от узнаване на решението, без пределен срок, но този срок намира приложение само за влезли в сила към този момент решения, по които преклузивните срокове по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за подаване на молби за отмяна не са изтекли. Новата разпоредба не възстановява течението на сроковете по чл.232 ГПК /отм./ и чл.305, т.5 ГПК в редакция до ДВ бр.50/08г., както и не въвежда ново основание за отмяна, след като пределните срокове по стария закон са изтекли.
По тези съображения обжалваното решение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 221/30.12.2009г., постановено по т.д. № 671/09г. от ВКС, ТК, ІІ отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.