2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 31.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 42/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 683 от 10.11.2010 г. по ч. гр. д. № 274/2010 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от С. районен съд определение № 3133 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1972/2010 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на С. окръжен съд.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на въззивното определение и моли за неговата отмяна. Поддържа, че след като е предявил иска си с цел да установи, че няма качеството на съдлъжник – на договорно и законово основание, по сключен от трето лице договор за ипотечен кредит рента, интересът му от иска „е равен на нула”, поради което искът е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд.
В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, релевирано във връзка със следния въпрос : „Точно прилагане на закона /чл.101 и чл.121 от ЗЗД, чл.304 от ТЗ/ ли е оспорването на статута на съдлъжник за лице, което не е станало съдлъжник, защото не е ползвало средства от кредита; за лице, което подписва, че е съдлъжник, преди да е възникнал дълг; за лице, което не е правило изявление за встъпване в дълга след възникването му; За лице, което е подписало, че е съдлъжник при сключване на договор за кредит, приложима ли е хипотезата на чл.304 от ТЗ, след като няма статут на заемател по чл.430 от ТЗ /т. е. приложима ли е опцията „ако от сделката не следва друго/.”
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и наведените доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди определението на С. районен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 1972/2010 г. и същото е изпратено по подсъдност на С. окръжен съд за разглеждане на предявения от [фирма] против [фирма] иск за установяване, че ищецът няма качеството на съдлъжник по договор за кредит от 30.07.2008 г. и анекс № 3 към него поради недействителност на съдържащи се в договора и в анекса клаузи или поради неползване на предоставени с договора кредитни средства, съставът на С. окръжен съд е приел, че искът е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция с оглед неговата цена – 200 000 лв., определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК. Въззивният съд е преценил като неоснователен довода на ищеца – частен жалбоподател за неоценяемост на исковата претенция по съображения, че доколкото с иска се търси защита на оценяеми имуществени права във връзка с твърдяна нищожност на договор за кредит на стойност 200 000 евро, искът има цена, равна на стойността на договора, съгл. чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, което предопределя родовата му подсъдност на окръжен съд – чл.104, ал.1, т.4 от ГПК.
Допускането на въззивното определение до касационно обжалване е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. За да се допусне обжалването, следва да са осъществени общата предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК – определението да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, и поддържаната от частния жалбоподател допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешеният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия въпрос по всяко конкретно дело е задължение на касатора; Върховният касационен съд не допуска касационо обжалване по правен въпрос, различен от сочения от касатора, освен ако той е от значение за нищожността и недопустимостта на обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав намира, че атакуваното с частната касационна жалба на [фирма] въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният в изложението „въпрос”, с който частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като няма обуславящо значение за произнасянето на въззивния съд относно родовата подсъдност на иска, предявен в производството по гр. д. № 1972/2010 г. на С. районен съд. Решаващите изводи, с които въззивната инстанция е аргументирала становището си за родова подсъдност на иска на окръжен съд като първа инстанция, произтичат от приложението на процесуалноправните разпоредби на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК и чл.104, ал.1, т.4 от ГПК, които уреждат правила за определяне на цената на иска и родовата подсъдност на делата в гражданския процес. При произнасянето относно подсъдността въззивният съд не е преценявал материалноправните предпоставки, релевантни за отричаното от ищеца качество на съдлъжник по договора за банков кредит. Материалноправните предпоставки са относими към основателността на иска, не и към неговата родова подсъдност, а доколкото именно те са въведени като обуславящи за приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, въззивното определение не може да се допусне до касационен контрол за разглеждане на въпрос, лишен от обуславящо значение за изхода на делото.
Поради отсъствие на предвидената в чл.280, ал.1 от ГПК обща предпоставка не следва да се обсъжда сочената от частния жалбоподател допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 683 от 10.11.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 274/2010 г. на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :