4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2092/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр.София, 13.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2092/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 2233 от 22.11.2012 год., постановено по гр.дело № 1812/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1379 от 28.02.2012 год. по гр.дело № 2112/2010 год. на Варненския районен съд, ХІV-ти състав за допускане да се извърши съдебна делба на наследствен недвижим имот, представляващ апартамент № 3 на ет.2 в сградата на [улица] [населено място] с идентификатор 10135.1507.477.1.3 с площ 94.17 кв.м., при съседи: на същия етаж 10135.1507.477.1.4, под обекта 10135.1507.477.1.1, над обекта 10135.1507.477.1.5 ведно с принадлежащата изба с площ 14.22 кв.м. и таванска стая с площ 11.64 кв.м. ведно със 149817% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж при квоти: ? ид.част за Вяра И. Д. с ЕГН [ЕГН], ? ид.част за А. Т. Т. с ЕГН [ЕГН] и ? за Л. А. Т. с ЕГН [ЕГН] на основание чл.69 ЗН.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Л. А. Т. и А. Т. Т., двамата от [населено място], представлявани от адвокат М. Д., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1. Следва ли когато се твърди, че даден имот е придобит по давност от владелеца – в случая от наследодателката на ответниците, а същата е в брак с единия от тях и десетгодишният срок изтича о време на брака им, че ? ид.ч. от процесния имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност(СИО). В този случай придобиването на имота настъпва ли като последица по право, без да е необходимо владелецът да предприема други действия. Когато имотът е сънаследствен на този владелец приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС или следва да се докаже от наследниците на владелеца освен фактическо господство върху вещта и намерение да се свои.
2. Поддържат, че е налице правен въпрос от значение за изхода на обжалваното решение, разрешен в противоречие с трайната съдебна практика – т.12 на ТР № 1/2001 год., т.2 на ТР № 1/2010 год., двете на ОСГК на ВКС както и ППВС № 6/1974 год.
Ответницата по касация В. И. Д. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното в изложението основание за допустимост на касационното обжалване, и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решенето на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че възражението на ответниците Т. за наличие на изтекла в тяхна полза придобивна давност не е успешно доказано в процеса тъй като не е установено манифестирано поведение, че са упражнявали фактическа власт само за себе си както и че ищцата е възприела подобно поведение, демонстриращо промяната в намерението им. Взето е предвид, че общата наследодателка Победа И. Д. (починала на 11.09.1986 год.) е придобила процесния имот на основание чл.35, ал.2, изр.2 ЗЖСК, който се наследява по силата на чл.5, ал.1 ЗН по равно между двете й дъщери – ищцата В. И. Д. и праводателката на ответниците Л. И. Т. (починала на 10.01.2001 год.), чийто права съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН са равни, по ? ид.ч. Обсъдени са поотделно и в тяхната съвкупност събраните писмени и гласни доказателства като е направен извод, че е неприложима оборимата презумпция на чл.69 ЗС тъй като сънаследникът, който е останал в наследствения имот, е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите и за да обективира намерението си за своене, следва да демонстрира пред останалите съсобственици, да доведе до тяхното знание промяната в своето субективно отношение, което е съобразено ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представеното решение № 317 от 02.07.2010 год. по гр.дело № 877/2009 год. на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд е по иск с правна квалификация чл.108 ЗС във връзка с чл.72, ал.1 ЗС.
ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС е по спорни въпроси на въззивното производство, но при друг процесуален ред – ГПК(отменен).
ППВС № 6/1974 год. е по някои въпроси относно споровете за подобрения в чужд недвижим имот.
ТР № 1/2010 год. на ОСГК на ВКС, т.2 касае решение по чл.7 ЗВСОНИ, че е противопоставимо на неучаствалото в делото трето лица, което е придобило имота преди предявяване на иск.
Така както са изложени основанията за допустимост се отнасят до приложението на чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение с № 2233 от 22.11.2012 год., постановено по гр.дело № 1812/2012 год. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: