4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София,02.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3991/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 900 от 13.05.2013 г., постановено по гр. д. № 3145/2012 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. С посоченото решение, след отмяна на решение от 06.06.2012 г. по гр. д. № 8323/2010 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от Ц. Т. П. против [фирма] искове с правно основание чл.208 КЗ за сумата 82 836 лв. и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 081 лв., и ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 300 лв.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.208 КЗ във вр. с чл.20 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и присъждане на претендираните с исковете вземания.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с твърдение, че с въззивното решение е разрешен следния материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона : „Справките на МВР – ГД „Гранична полиция”, изготвени въз основа на данните от А. „Граничен контрол”, съдържат ли данни за всички преминавания през държавните граници на Република България на хора и автомобили след 01.01.2007 г., с оглед премахване на граничния контрол и проверката по метод „преценка на риска” и представляват ли официален удостоверителен документ за всички преминавания на хора и автомобили пред държавната граница, с оглед императивната норма на чл.20 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/”.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] – [населено място], не заявява становище по подадената от ищеца касационна жалба. В срока по чл.287, ал.2 вр. с ал.1 ГПК от същия е подадена насрещна касационна жалба, в която са развити оплаквания за допуснати от инстанциите по същество нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, препятствали установяването на релевантните за изхода на спора факти. Правният интерес от обжалване на въззивното решение е обоснован с опасността при евентуална отмяна на въззивното решение да се стигне до влошаване положението на необжалвалия го ответник.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба на Ц. Т. П. е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Насрещната касационна жалба на [фирма] е подадена в срока по чл.287, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С въззивното решение са отхвърлени изцяло предявените срещу дружеството – жалбоподател искове, което сочи на липса на правен интерес от предприетото обжалване. Обосноваването на правния интерес от обжалване с опасността решението да бъде отменено по жалба на другата страна е лишено от правна логика и от опора в закона.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Ц. Т. П. против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди от настъпило на 23.07.2009 г. застрахователно събитие – кражба на застрахован лек автомобил „Ауди АГ” с рег. [рег.номер на МПС] , ведно с обезщетение за забава.
За да отмени постановеното от Софийски градски съд осъдително решение и да отхвърли исковете, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът не е доказал настъпването на застрахователното събитие „кражба”, релевирано като основание на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ. В подкрепа на извода за недоказаност на застрахователното събитие въззивният съд се е позовал на представената по делото писмена справка от МВР, според която на 26.04.2009 г. застрахованият лек автомобил е напуснал границите на Република България през ГКПП Кулата шосе в посока Гърция, и на липсата на ангажирани от ищеца доказателства към сочената в исковата молба дата на кражбата – 23.07.2009 г., автомобилът да е върнат обратно и да се е намирал на територията на Република България, където според твърденията на ищеца е извършено противозаконното му отнемане.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за удостоверителната сила на справките, издавани от МВР – ГД „Гранична полиция” въз основа на данните на А. „Граничен контрол”, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Въззивният съд е мотивирал становището си за неоснователност на предявените искове по чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД с недоказаността на застрахователното събитие, във връзка с което е претендирано изплащане на застрахователно обезщетение по застраховката „Каско”. При формиране на извода за недоказаност на събитието съдът не е обсъждал и не се е произнасял дали изготвената от МВР – ГД „Гранична полиция” справка се ползва или не с официална удостоверителна сила относно всички преминавания на хора и автомобили през държавната граница на Република България. Единственият мотив по повод на справката е, че тя доказва излизането на застрахования автомобил от територията на Република България, а изводът за недоказаност на застрахователното събитие е обоснован с липсата на други доказателства за последващо връщане на автомобила в България и за местонахождението му на нейната територия към датата, на която според твърденията в исковата молба е извършена кражбата. След като не е обсъждан от съда, посоченият въпрос не е обусловил отхвърлянето на исковете и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне поради отсъствие на визираната в чл.280, ал.1 ГПК обща предпоставка за достъп до касация.
Самостоятелна пречка за допускане на касационното обжалване е ненадлежното заявяване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с което е аргументирано искането за достъп до касационен контрол. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице в случаите, когато разрешеният с въззивното решение обуславящ правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и едновременно с това за развитието на правото. В случая касаторът се е позовал само на значението на въведения с изложението въпрос за точното прилагане на закона, без да твърди, че въпросът има значение и за развитието на правото като предпоставка на единното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация не е претендирал разноски във връзка с подадената от ищеца касационна жалба, поради което такива не следва да се присъждат. По делото липсват доказателства за извършени от ищеца разноски по повод на недопустимата насрещна касационна жалба и с оглед на това разноски не се следват и на касатора.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 900 от 13.05.2013 г., постановено по гр. д. № 3145/2012 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] насрещна касационна жалба срещу решение № 900 от 13.05.2013 г., постановено по гр. д. № 3145/2012 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане, като в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :