О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
Гр.С., 25.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.224 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.2948/9.07.14г. по г.д.№.391/14г. на Окръжен съд Благоевград-с което е потвърдено решение №.14/17.01.2014г. по г.д.№.85/13 на Районен съд Петрич.
Ответните страни К. Х. П. и К. Г. П. оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ вр. с чл.211 КТ за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение – като ответниците са заемали длъжност „продавач консултант за периода 1996-13.02.12г., но предпоставките на чл.207 КТ за ангажиране на имуществената им отговорност не са налице. Позовал се е на задължителна практика на ВКС относно лицата, спрямо които може да се реализира отговорността по чл.207 КТ, и разпределението на доказателствената тежест между страните в производство по чл.207 ал.1 т.2 КТ – като е посочил, че работодателят ищец следва да установи наличието на липса, а работникът МОЛ – да опровергае презумпцията, че същата е причинена от него или по негова вина. Намерил е, че от една страна не може да се изведе категоричен извод, че ответниците са материално отговорни лица – доколкото функциите, които са им вменени с длъжностната характеристика, не са били сведени до знанието им по надлежния ред /длъжностната характеристика е била подписана единствено от работодателя/; няма данни и по друг начин да им е вменено задължение за събиране, отчитане или съхраненине на парични или материални ценности – още повече, че според експертното заключение сумите от продажбите в магазина са били отчитани в касата със съответните ПКО лично от ЕТ физическо лице С. С.. От друга страна, дори да се приеме, че заеманата от тях длъжност е отчетническа /доколкото е сред примерно изброените такива по Наредба №.63 за прилагане на Указ №.1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материално-отговорни и други длъжности от осъдени лица/, то в случая не са представени документи за наличие на организация за събиране, съхранение, разходванне и отчитане на парични или материални ценности. Протоколите за зареждане на стоката са били подписвани от ЕТ физическо лице – а не от ответниците; не са били връчвани заповеди за каквито и да било срокове и начини за отчитане на стокооборота на ответниците; няма издадени заповеди за организиране на отчетността на магазина. Няма и актове за установяване на липси или излишъци в търговския обект и водена кореспонценция между ЕТ и ответниците за процесните липси. Последните следва да бъдат доказани при пълно доказване въз основа на първична счетоводна документация. При извършена инвентаризация няма данни за установени липси – няма издадени актове за установени липси. Същевременно ответниците са провели пълно доказване, с което опровергават твърденията за наличие на липси, настъпили по тяхна вина. Противопоставили са възражение, че настъпването на вредата от липса се дължи на неизпълнение на задължение на работодателя да обезпечи сигурността при съхранението на паричните средства, както и да създаде правилна организация на счетоводно отчитане, съответстваща на приложимите национални стандарти за финансова отчетност.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „Може ли да бъде реализирана пълна отчетническа отговорност за липси, представляващи неотчетен оборот, когато на материално отговорните лица не са надлежно заприходени активи, собственост на работодателя, но тези лица, действащи в качеството на продавачи, са продали стоково-материални ценности в търговския обект от името и за сметка на работодателя, регистрирайки продажбите на касовия апарат и съставяйки писмени документи, документиращи тези сделки?” – който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, и по въпроса „Чия е доказателствената тежест в производство по чл.207 ал.1 т.2 КТ при имуществена отговорност на МОЛ за липси на стоково-материални ценности, изразяващи се в реализиран по касов апарат, но неотчетен оборот?” – в отклонение от практиката на ВКС /реш.№.1281/14.11.08г. по г.д.№.2287/08 на ВКС, V ГО, реш. №.449/3.07.06г. по г.д.№.2732/04 на ВКС, ІV ГО, реш.№.1105/23.10.08 по г.д.№.2055/06г, ІV ГО на ВКС; реш.№.1659/27.10.05г. по г.д.№.1195/03 , ІІІ ГО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че по отношение на първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Той съдържа условие, което не е налице. В. инстанция не е приела, че има неотчетен от ответниците оборот, респективно липси от такъв в поверения им магазин. Напротив, изрично е посочила, че ищецът, чиято е тежестта да установи наличие на липса, не е доказал такава да е налице – поради което и предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.207ал.1 т.2 КТ не са налице. Предвид изложеното така изведения въпрос е неотносим към изхода на спора, респективно липсва годно общо основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с втория поставен въпрос. Изводите на въззивната инстанция относно разпределянето на доказателствената тежест в производство по чл.207 ал.1 т.2 КТ не са в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС /в това число и представеното от касатора реш.№.1281/14.11.08г. по г.д.№.2287/08, V ГО на ВКС по чл.290 ГПК/, която е и цитирана. В същата безпротиворечиво се приема, че в производство по иск с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ в тежест на работодателя ищец е да установи наличието на липса, а в тежест на работника МОЛ е да опровергае презумпцията, че същата е причинена от него или по негова вина – тъй като констатацията на една липса обръща тежестта на доказване /реш. №.56/10.03.10 по г.д.№.540/09, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.389/18.11.11г. по г.д.№.1672/10, ІV ГО на ВКС/. Жалбоподателят не представя релевантна задължителна практика на ВКС, в която въпросът за разпределението на доказателствената тежест да е разрешен по различен начин /приложеното реш.№.1281/14.11.08г. по г.д.№.2287/08г., V ГО на ВКС, не съставлява задължителна практика по чл.290 ГПК – каквито не са и решения №.449/3.07.06г. по г.д.№.2732/04 на ВКС, ІV ГО и №.1659/27.10.05г. по г.д.№.1195/03, ІІІ ГО на ВКС – които, освен това, както и решение №.1105/23.10.08 по г.д.№.2055/06г., ІV ГО на ВКС, не са и приложени към касационната жалба/. Предвид изложеното не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 2948/9.07.14г. по г.д.№.391/14г. на Окръжен съд Благоевград.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: