О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 12.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1731 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби от Д. К. М. и В. Н. М., чрез пълномощника им адв.К. Г. срещу определение № 2802/30.12.2013 г. по ч.гр.д.№4346/2013 г. на Софийски апелативен съд,търговско отделение, 5 състав.
Касаторите правят оплакване,че неправилно не е уважено искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса за подадената от тях въззивна жалба в размер на сумата 1 200 лв.Твърдят, че са представени надлежни доказателства за това- декларации по чл. 82 ал.2 т.2 ГПК, приложени към частните им касационни жалби, че не притежават недвижими имоти и друго имущество и доходи, от които да се издържат, освен пенсии, удостоверения от НОИ, според които получават такива в размери съответно от 241,67 лв. и 150 лв., удостоверения издадени от [община] по декларирани данни, че не притежават недвижими имоти и служебна бележка, от която е видно, че първият касатор е приведен в затвора-гр.В. за изтърпяване на присъда от четиринадесет години лишаване от свобода. Намират, че техните ниски доходи, напреднала възраст, липсата на имущество, не са съобразени от въззивния съд. В изложенията към частните си касационни жалби поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 83 ал.2 ГПК, които са решавани противоречиво от съдилищата. Позовават се на определение № 612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ІІ т.о. Молят определението да бъде отменено и да бъдат освободени от заплащането на държавната такса.
Ответницата по частната касационна жалба Д. Г. Г., представлявана от настойника си Б. П. З., в писмен отговор,подаден чрез адв.Р. Д., я оспорва.Твърди, че действително касаторите вече не притежават недвижими имоти , тъй като са се разпоредили с тях след предявяване на иска по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД, предмет на разглеждане по делото. Прилага Справка по лице ,издадена от Служба по вписванията-В. за периода от 12.07.1913 г.-12.07.2013 г., от която е видно, че на 02.07.2013 г. касаторите са продали два недвижими имота – поземлен имот в [населено място] от 389 кв.м., ведно с построената в него сграда и поземлен имот от 538 кв.м. в [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда. Моли частните касационни жалби да не бъдат уважени. Не претендира разноски.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частните касационни жалби са подадени от надлежни страни , в законовия срок и са допустими.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 05.11.2013 г. по гр.д.№195/2013 г. на Видинския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на касаторите за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за подадената от тях въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, с което е уважен предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД в размер на сумата 60 000 лв. Въззивният съд се е мотивирал,че не е представена декларация по чл. 82 ал.2 т.2 ГПК от касатора, а декларацията на касаторката не съдържа необходимите данни. Освен това е приел, че те притежават право на ползване върху посочените по-горе два недвижими имота. Поради непълнотата на данните въззивният съд е счел, че са недоказани твърденията им за материални затруднения, които да им пречат да заплатят дължимата държавна такса.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд.
В изложенията по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторите не са извели обуславящ изводите на въззивния съд въпрос, който да бъде преценен като общо основание за допускане на касационно обжалване. С чл.280 ал.1 вр. чл. 274 ал.3 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, който е от значение за изхода му, но не и за правилността на решението,респ. определението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/ 2009 г. ОСГТК. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос.Касационният съд би нарушил диспозитивното начало, ако сам го изведе въз основа на оплакванията и твърденията му. В случая касаторите са посочили, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.83 ал.2 ГПК, но кои са тези въпроси не е указано. Изложените аргументи се отнасят до обсъждане на представените писмени доказателства, но те не могат да бъдат разгледани преди да бъде обосновано наличието на основания- общо и допълнително, за допускането на касационно обжалване. След като частните касационни жалби и изложенията към тях не съдържат въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, те не следва да се допускат до разглеждане в касационно производство.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2802/ 30.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 4346/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: