3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№324
[населено място], 16.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4881 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.02.2013г. по гр.д. № 11 152/2010г. на Софийски градски съд, IV-б въззивен състав, с което е отменено решение от 25.06.2010г. по гр.д. №27072/2006г. на Софийски районен съд, 58 състав в следните части: 1/за намаляване на извършено от Т. Ф. Н., починала на 24.04.2006г., в полза на С. Я. Д. дарение на апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за горницата над 37 931,62/58 160 идеални части от имота, необходими за възстановяване на накърнената запазена част на С. П. И., починал на 31.10.2006г., от наследството на Т. Ф. Н.; 2/за определената сума, която С. Я. Д. да заплати на Р. С. Г. на основание чл. 36, ал.2 ЗН във връзка с постановеното задържане на имота от надарената, за разликата над 41 922,40лв., представляваща равностойност на намалението, както и присъдената върху нега законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; 3/ за присъдената в полза на Р. С. Г. законна лихва върху определеното уравнение по чл. 36, ал.2 ЗН от 41 922,40 лв., считано от завеждане на иска до датата на влизане в сила на решението. С решението на въззивния съд е оставено в сила първоинстанционното решение в следните части: 1/ за намаляване на извършеното от Т. Ф. Н. в полза на С. Я. Д. дарение на недвижим имот -апартамент в [населено място], [жк], [жилищен адрес] до размера, необходим за допълване на запазената част на С. П. Я., починал на 31.10.2006г., а именно до размер на * ид.ч. от дарения имот, по иска по чл.30 ЗН, предявен от Р. С. Г. като негов законен наследник; 2/ за постановеното на основание чл. 36, ал.2 ЗН задържане на дарения имот от надарената С. Я. Д. /при допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка в диспозитива за връщане на имота в наследството/ и осъждането на надарената С. Я. Д. да заплати на Р. С. Г. сумата 41 922,40лв., представляваща равностойност на намалението от 37 * ид.ч. от дарения имот, заедно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението.
Касационни жалби са подадени и от двете страни.
Ищцата Р. Г. обжалва решението в частта, с която е отменен първоинстанционния съдебен акт за присъждане на законна лихва върху определеното уравнение по чл. 36, ал.2 ЗН, считано от завеждане на иска до влизане в сила на решението. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК поставя въпроса от кой момент се дължи законна лихва върху паричното уравнение на накърнена запазена част – от завеждане на иска или от влизане в сила на решението.
Ответницата по иска С. Д. обжалва решението в уважената част на иска по чл. 30 ЗН. Поставя четири правни въпроса, които СГС е решил в противоречие с практиката на ВКС, а правилното им решаване е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск намаляване на дарствено разпореждане по чл.30, ал.1 ЗН, предявен от Р. Г., като наследник по закон на С. П. Я., срещу С. Д.. Наследодателят на ищцата е бил съпруг на Т. Н., починала на 24.04.2006г., майка на ответницата. Приживе Т. Н. е дарила на дъщеря си С. Д. апартамент в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Тъй като С. Я. се явява неин наследник с право на запазена част, но приживе не е упражнил правото си по чл. 30 ЗН, то ищцата – негова наследница, претендира да бъде възстановена запазената част на баща й от наследството на съпругата му чрез намаляване на извършеното от нея дарение в полза на дъщеря й. Съдът е формирал наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН, включваща възстановено право на собственост върху земеделски земи и гори, прибавил е извършеното дарение, както и * ид.ч. от дарен на ответницата друг недвижим имот – апартамент в[жк], [населено място]. Всички тези имоти са оценени към момента на откриване на наследството и стойността на наследствената маса е определена на 141 650,25лв., а разполагаемата част и запазените части на двамата наследници се равняват на по 47 216,75лв. При съпоставяне с получения от наследника С. И. актив от наследството е установено накърняване на запазената част със 37 931,62лв. и е прието възстановяването й чрез намаляване на дарението с * ид.ч. Тъй като надарената е наследник със запазена част съдът е установил, че стойността на дарения имот не надхвърля нейната запазена част и разполагаемата част, взети заедно, при което на основание чл.36, ал.2 ЗН тя може да задържи имота като заплати на ищцата паричната равностойност на накърнената запазена част по цени към настоящия момент. Така, пред вид приетата експертиза за оценка на дарения имот по актуални пазарни цени, е определена за плащане сумата 41 922,40 лв. Съдът е изтъкнал, че посоченото уравнение за задържания имот е дължимо със законна лихва от деня на влизане в сила на решението, а не от завеждане на иска, както е приел първоинстанционния съд. Това е така, защото от страна на ищцата няма искане за присъждане на вземане, по отношение на което да е налице забава, а съдът се произнася по приложението на чл. 36, ал.2 ЗН по искане на ответната страна и то с решението, поради което най-ранният момент, от който вземането е изискуемо, е датата на влизане в сила на съдебното решение.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
По жалбата на С. Д..
В касационната жалба е наведен довод за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск – предявен от лице, което не може да иска възстановяване на запазена част. Следва да се отбележи, че въпросът дали ищецът разполага с право на запазена част е въпрос на основателност на иска, а не на допустимост, както и че съществува утвърдена практика, че неупражненото от наследодателя право да иска възстановяване на запазена част може да бъде предявено от неговия наследник, какъвто е настоящия случай. Поради това липсва основание за допускане на касационно обжалване за преценка допустимостта на решението.
В изложението на първо място е поставен процесуалния въпрос за служебното събиране на доказателства за оценка на наследствената маса при иск по чл. 30 ЗН. Представени са две решения на ВКС, постановени по реда на чл.218а ГПК/отм./, според които при искане по чл. 30 ЗН съдът по свой почин назначава експертиза за стойността на наследственото имущество и на подарения имот. В случая въззивният съд е разполагал с необходимите оценки – имуществото, включено в наследствената маса, е оценено към момента на откриване на наследството, а във въззивното производство е приета експертиза за актуална пазарна оценка на дарения апартамент с оглед приложението на чл. 36, ал.2 ЗН и определяне на дължимата сума за възстановяване на запазената част. Поради това липсва противоречие с цитираната практика.
Вторият въпрос е свързан с извършваната от съда преценка на доказателствата и необходимостта да бъдат изложени съображения защо се дава вяра на едни доказателства, а на други – не. Приложени са съдебни решения, според които съдът е длъжен да прецени всички доказателства и да обсъди доводите на страните. В изложението, а и в касационната жалба обаче липсва обосновка кои доказателства съдът не е преценил и кои доводи не е разгледал в конкретния случай. Поради това не може да се приеме, че въпросът има отношение към крайния изход на спора.
Третият въпрос е дали е допустимо сборуване на оценки към различни моменти при положение, че има криза в икономиката. Както бе посочено съдът е формирал наследствената маса напълно законосъобразно чрез оценка на имуществото към откриване на наследството, а дължимото парично уравнение е определил по сегашни цени. Така че, сборуване на оценки към различни моменти в действителност не е извършено. А и спрямо този въпрос не е обоснована нито една от допълнителните предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решаване от съдилищата или значение за въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ето защо, касасионно обжалване по този въпрос не може да се допусне.
На последно място касаторът поставя въпроса дали съдията-докладчик във въззивното производство може да е бил съдия в първата инстанция и да се е произнасял по допустимостта на иска. Въпросът има своя ясен отговор в закона – чл.22, ал.1,т.5 ГПК, а и за него също не е обосновано нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. За пълнота може да се отбележи, че съдията-докладчик в Софийски градски съд не се е произнасял по допустимостта на иска в първата инстанция, а единствено е оставил исковата молба без движение за внасяне на държавна такса; във въззивното производство жалбоподателката е упражнила правото си да иска отвод, но то не е било уважено.
По жалбата на Р. Г..
В нея се поддържа искане за допускане на касационно обжалване по въпроса от кой момент се дължи законна лихва върху присъдено парично уравнение за накърнена запазена част – от завеждане на иска или от влизане в сила на решението. Изложението съдържа повторение на касационните оплаквания на тази жалбоподателка и обосновка на поддържаната от нея теза за началния момент на лихвата, но липсва позоваване на основанията, визирани в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поради това касационно обжалване не може да се допусне.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02.2013г. по гр.д. № 11 152/2010г. на Софийски градски съд, IV-б въззивен състав, по касационните жалби на С. Я. Д. и Р. С. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: