О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 20.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2396/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Е. М. Е. чрез адв.М., срещу определение от 15.01.2013г. на СГС ІV-А състав по гр.д.№483/13г., с което е ПОСТАНОВЕНО връщане на подадената от него въззивна жалба вх.№1038963/16.10.2012г., подадена по пощата на 11.10.2012г., срещу постановеното решение от 30.03.2012г. на СРС, 69-ти състав, по гр.д.№61036/2010г. В частната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма] и третото лице помагач [фирма] не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството в.гр.д.№483/2013г. по описа на СГС е образувано по въззивна жалба вх.№ 1038963/16.10.2012 г. (подадена по пощата на 11.10.2012г. видно от пощенското клеймо) срещу решение от 30.03.2012г. на СРС, ГО, 69-ти състав, по гр.д.№ 61036/2010г.
С атакуваното определение съставът на въззивния съд е приел, че въззивната жалба е просрочена и поради това е постановил връщането й. За да постанови този резултат е приел, че препис от първоинстанционното решение първоначално е бил изпратен на въззивника – ответник, на адреса, на който му е бил връчен редовно препис от исковата молба. На 17.05.2012г. отрязъкът от съобщението се е върнал с вписване от връчителя, че адресатът не живее на адреса. СРС е изискал справка за адресна регистрация, видно от която ответникът има друг регистриран постоянен и настоящ адрес, на който съдът е разпоредил изпращане на съобщение, включително чрез залепване на уведомление. На 19.07.2012г. се е върнало съобщение, в което връчителят е вписал, че е пуснал съобщение в пощенската кутия, защото на адреса има къща със заключена дворна врата. На 02.08.2012г. СРС е разпоредил да се изпрати ново съобщение с указания за залепване на уведомление. Съобщението се е върнало на 12.09.2012г. съобразно отразената от връчителя дата с вписване от последния, че е залепил уведомление на входната дворна врата, след многократно посещение на адреса. Видно от това съобщение обаче на първата страница, възпроизвеждаща текста на залепеното уведомление, връчителят е посочил като дата на залепване 13.09.2012г. Същата дата е посочена и в текста, представляващ даденото на страната указание : “Уведомяваме ви, че от днес 13.09.2012г…….”. Ответникът на 27.09.2012 г. е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. М., която на същата дата 27.09.2012г. е получила лично съобщение за изготвеното решение по делото. Въззивната жалба, видно от пощенското клеймо е подадена на 11.10.2012г. При тези данни е обосновал извод, че уведомлението е залепено на входната врата на двора редовно на 12.09.2012 г., следователно и срокът по чл.47,ал.5 ГПК е изтекъл на 25.09.2012г., а от 26.09.2012г. тече и двуседмичният срок за въззивно обжалване на решението, който е изтекъл на 09.10.2012 г. – работен ден. Жалбата е изпратена по пощата на 11.10.2012г., след изтичане на срока за обжалване, поради което и е просрочена и следва да бъде върната.
Определението за връщане на въззивната жалба е неправилно. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че върху процесното уведомление, залепено на входната врата на страната, и върху отрязъка, приложен по делото за удостоверяване на извършеното залепване, длъжностното лице по призоваването е посочило различни дати. При така установеното разминаване съдът е следвало да приеме за достоверна датата, която е поставена върху уведомлението, залепено на входната врата на адресата или 13.09.2012г. От тази дата за страната е започнал да тече двуседмичният срок по чл.47 ал.5 ГПК, с изтичането на който съобщението се счита за надлежно връчено. Този срок е изтекъл на 27.09.2012г., като от този момент е започнал да тече двуседмичният срок за въззивно обжалване. С оглед на това и при приложение разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК срокът за обжалване следва да се счита изтекъл на 11.10.2012г. Жалбата е изпратена по пощата на 11.10.2012г. – последният ден на срока за обжалване, поради което и не е просрочена.
С оглед изложеното частната жалба като основателна следва да бъде уважена, обжалваното определение, като неправилно следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 15.01.2013г. на СГС ІV-А състав по гр.д.№483/13г.
ВРЪЩА делото на същия състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на въззивна жалба вх.№1038963/16.10.2012г., подадена по пощата на 11.10.2012г., срещу постановеното решение от 30.03.2012г. на СРС, 69-ти състав, по гр.д.№61036/2010г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: