О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 21.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4370/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. А. Балкански и Н. А. Балкански, чрез пълномощник адв.В. Т. срещу решение №55/18.05.2016 г. по гр.д.№115/2016 г. на Апелативен съд-Б..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност на изводите на въззивния съд, че касаторите не са установили плащането на задатъка, поради неотразяването в счетоводството на ответника; че докладът на първоинстанционния съд е точен и непротиворечив;че предварителният договор следва да се счита за изпълнен;че дадената от съда квалификация на предявения иск е неправилна.Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат всички допълнителни основания по чл.280 ал.1 ГПК. Поставят въпросите:
-може ли да се приеме,че не е извършено плащане от страна по договор, поради това че другата страна, която е получател на плащането по договора, не е отразила в счетоводството си постъпването на сумата, въпреки че управителят на получаващата плащането страна е подписал разписка ,удостоверяваща получаването на сумата в брой.
Твърди се противоречие с приетото в решение на ВКС по гр.д.№640/2010 г.ІV г.о.,според което няма значение ,че в счетоводството на фирмата няма счетоводни записвания и документи за получаването на сумата по договора.
Поставя се и конкретизиран въпрос:
-каква е доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги на страна-търговец и законосъобразно ли е съдът да се позове единствено на изгодни за търговеца отразявания, включително липса на извършено плащане, ако по делото има доказателства, установяващи противното и ако по делото не е установено, че счетоводството е водено редовно.
Касаторите намират,че е налице противоречие с приетото в решения на ВКС по т.д.№436/2012 г., ІІ т.о. и по гр.д.№478/2010 г.,ІІІ г.о., според които доказателствената сила на счетоводните записвания е производна,те се преценяват според тяхната редовност и всички доказателства по делото.
Следват въпросите:
-допустимо ли е съдът да замени волята на страна купувач- физическо лице по предварителен договор за покупко-продажба на имот, решавайки,че щом това физическо лице в качеството си на управител на трето юридическо лице е закупило имота с окончателен договор,следва да се счита, че волята на купувача по предварителния договор е обективирана в окончателния договор;
– допустимо ли е съдът да замени волята на една от страните по предварителния договор, решавайки , че тя е същата като тази в окончателния, поради свързаност на лицата и да създаде права за трето лице на основание, че купувачът е заместен от учредено от него дружество при сключване на окончателния договор;
-в кои случаи съдът може да измени изразената от страните воля по предварителен договор, сключен в законоустановената форма за действителност.
Цитира се пространно решение по т.д.№768/2008 г., І т.о.,според което при тълкуване на договор съдът се съобразява с изразената, а не предполагаема воля на страните.
Поставя се следният въпрос:
-ако физическо лице е изразило воля в качеството си на купувач по предварителен договор за покупко-продажба на имот, а впоследствие дружеството на което същото лице е управител и собственик е закупило имота, допустимо ли е съдът да постанови, че дружеството и физическото лице реално са едно и също лице и имат обща воля.
Касаторите намират, че въззивният съд е направил изводи по въпроса, противоречащи на ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк.д.№3/2013 г. на ОСГТК.
Следващият въпрос е:
-в случай, че страни по предварителен договор са уговорили една продажна цена, а в окончателния договор са променили цената в по-ниска, следва ли да се счита, че основанието, уговорено между страните в предварителния договор относно анексирания размер е отпаднало.
-може ли да се приеме, че в момента на подписване на нотариалния акт, анексиращ размера на цената, анексираната сума се явява платена на отпаднало основание.
Във връзка с този въпрос се поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Касаторите се позовават на влязло в сила решение по гр.д.№4049/2014 г. на Апелативен съд-София.Цитирано е и определението на ВКС, с което по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По-нататък в изложението е формулиран следния въпрос:
-ако страна -купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот подаде искова молба, с която търси връщане на даденото по договора и с която искова молба е описала обстоятелствата по сключване на предварителния договор, предаването на сумите по него, както и обстоятелствата по сключване на окончателния договор, не следва ли съдът сам да определи правилната квалификация на иска, независимо от обстоятелството, че страната неправилно го е квалифицирала и в тази връзка е направила волеизявление за разваляне на предварителния договор.
Намират, че процесуалните действия на съда в тази насока противоречат на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК.
Поставят се и процесуалноправните въпроси:
-ако в доклада по делото е посочено, че следва да се представят доказателства, а от друга страна е указано,че страната е доказала изложените твърдения следва ли докладът да бъде определен от съда като ясен, точен и непротиворечив;
-ако в доклада едно обстоятелство е установено за безспорно, а в мотивите на решението е прието точно обратното,следва ли докладът да бъде определен от съда като ясен,точен и непротиворечив.
Твърди се противоречие с приетото в решение по т.д.№213/2012 г. ,ІІ т.о.
Накрая с оглед допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се поставя въпросът:
-налице ли е изпълнение на задължение за сключване на окончателен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, ако страните по предварителния и по окончателния договори са различни правни субекти със самостоятелни права, в частност ако купувачът по окончателния договор е търговско дружество, в което съдружник е купувачът по предварителния договор.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител Мима К., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 419/29.10.2015 г. по гр.д.№186/2015 г. на Окръжен съд-Бургас.С него е отхвърлен предявеният от ищците-касатори в настоящото производство, осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за сумата 120 000 лв., представляваща платено по сключен на 14.08.2012 г. предварителен договор за продажба на недвижими имоти, който е развален, ведно със законната лихва от 03.02.2015 г. до окончателното плащане на сумата.За да постанови този резултат въззивният съд е посочил,че връщане на даденото при отпадане на основанието може да се претендира при договор ,развален поради неизпълнение.Позовал се е на ППВС № 1/1979 г.Посочил е, че делото са представени два предварителни договора, сключени между страните по делото, касаторите като купувачи и ответникът като продавач, с посочена една и съща дата на подписване, един и същ предмет-продажба на недвижими имоти,самостоятелни десет обекта в жилищна сграда в м.Б., в землището на [населено място], с едно и също съдържание. Разликата е единствено в уговорените продажна цена и капаро.При единия договор тя е 479 000 евро и капаро от 120 000 лв. или 61 355 евро, платими в срок до 31.12.2012 г. когато трябва да се сключи окончателна сделка.При другия договор продажната цена е 528 700 евро и капаро от 50 000 лв.Касаторите поискали от [фирма] кредит за заплащане на имота, но в такъв размер не било възможно отпускането му на физически лица. Било регистрирано търговско дружество [фирма], сред съдружниците на което са вписани и касаторите и което е с управител А. А. Балкански.Било взето решение от съдружниците за сключване на договор за банков кредит в размер на 300 000 евро и за учредяване на договорна ипотека върху недвижимите имоти по предварителния договор. Ответникът продал на дружеството същите при продажна цена 300 000 евро, платима чрез кредит отпуснат от банката след вписване на ипотека и удостоверяване, че е първия по ред ипотекарен кредитор.Въззивният съд е изтъкнал, че спорен в процеса е бил въпросът за разваляне на предварителния договор, поради неизпълнение от ответника. Приел е, че предявеният от касаторите иск се основава на твърденията им в исковата молба за развалянето му на основание чл.87 ал.2 ЗЗД поради невъзможност за изпълнение от ответника.При тези твърдения е намерил за правилна квалификацията на иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Приел е също така, че не е доказано плащането на претендираната сума. Посочил е, че съдебно-счетоводната експертиза е дала заключение, че в счетоводството на ответника не е отразено плащане на сумата 120 000 лв. от касаторите в брой или по банков път, а единствено сумата 586 749 лв., както е отразено и в издадената и осчетоводена фактура. Намерил е, че не е допуснато нарушение при изготвяне на доклада по делото, че той е подробен и в него ясно са отразени всички обстоятелства на които касаторите основават иска си , както и тези, които са твърдяни от ответника, направено е произнасяне по всички доказателствени искания, а пълномощникът на ищците е направил изявление, че няма възражения по него. Въззивният съд е приел,че не е доказано договорът да е развален поради настъпила невъзможност за изпълнение, за която продавачът носи отговорност. Счел е, че прехвърлянето на имотите на учредено от касаторите търговско дружество не променя целта и предмета на предварителния договор. Посочил е, че съдържанието на окончателния договор може да е различно, доколкото целта му е да обвърже страните за сключването му. Елементите на предварителния договор добиват окончателен вид със сключването на окончателния. Направил е извод, че сключването на окончателен договор с търговското дружество не означава, че продавачът се е поставил в невъзможност да прехвърли собствеността върху имотите на касаторите като физически лица. То е учредено именно за да ги закупят с банков кредит , а при сключване на договора дружеството е представлявано от един от касаторите. Всички тези действия въззивният съд е определил като израз на връзка между касаторите като физически лица и учреденото от тях търговско дружество. Приел е, че целта на предварителния договор да бъде сключен окончателен договор за покупко-продажба на описаните недвижими имоти е постигната. Поради това е намерил за неоснователно възражението на касаторите,че е невъзможно ответника да им прехвърли обектите. Счел е за неоснователно и възражението, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск , а напротив, е налице произнасяне по предявената претенция-за връщане на сума на отпаднало основание, поради твърдяно неизпълнение на договор от ответника. Всички тези заявени от касаторите обстоятелства изпълват фактическия състав именно на разгледания иск.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Тъй като касаторите са поставили процесуалноправен въпрос и във връзка с него поддържат оплакване за недопустимост на обжалваното съдебно решение считайки, че е налице произнасяне по непредявен иск, с оглед разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. –т.1, то следва да бъде разгледано, независимо че въпросите формулирани в изложението и хипотезите ,в които са развити, не изпълняват изискванията за общо и допълнително основание за допустимост на касационно обжалване.
В исковата молба се съдържат твърдения за сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с ответника като продавач, платен задатък от 120 000 лв. от касаторите като купувачи, съдържаща се в договора разписка за плащането на тази сума, изрично изявление за разваляне по причина невъзможност за изпълнение, тъй като недвижимите имоти са прехвърлени от ответника на юридическо лице и искане за връщане на даденото от изправната страна по разваления предварителен договор.Други фактически твърдения в исковата молба не се съдържат, в нея пространно са изложени правни доводи, но с тях не са преподнесени допълнителни факти с правно значение.С възникване на правопроменящия юридически факт на упражненото преобразуващо и неоттегляемо право да бъде развален един двустранен договор чрез изявление от изправната страна, възниква и правопораждащият юридически факт на прекратяване на договора като негова последица. Извършвайки това правно действие развалящият прекъсва облигационната връзка между страните по договора и създава предпоставка да иска реституция на даденото. Страната е тази, която преценява дали има или не интерес да прекъсне договорната връзка и съдът не може да упражнява контрол върху упражняването на правото й. Както вече се каза то е неоттегляемо , последвалото ново становище на касаторите е без значение. При описаните твърдения и правни действия, които съдът няма възможност да не зачете, следва изводът,че е разгледан предявеният от ищците иск и правилно той е квалифициран по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.Следва да се посочи и че според постоянната съдебна практика разглеждането на друг, а не на предявения иск води до недопустимост на постановения съдебен акт. Неправилната правна квалификация е относима към правилността на акта.
Въпросите за счетоводните записвания не са релевантни. Те произтичат от становището на касаторите за необоснованост на изводите въззивния съд ,че по делото не доказано плащането на търсената сума. Поставени са с оглед хипотеза, която не е възникнала по спора, тъй като въззивният съд не е основал своите фактически изводи само на счетоводните записвания, а и във връзка с двата сключени предварителни договора, с отразени в тях различни суми, платени като задатък.
Въпросите във връзка с тълкуването на предварителния договор също не могат да бъдат преценени като общо основание за допускане на касационно обжалване.Те също са изведени с оглед становището на касаторите за неправилност на обжалваното решение. Въззивният съд не е формирал правни изводи, при които да е заменил касаторите, в качеството им на физически лица с учреденото от тях търговско дружество поради свързаност на лицата или да е изменил изразената воля от страните по договора.В мотивите на постановения съдебен акт въззивният съд е приел, че не е доказано договорът да е развален поради настъпила невъзможност за изпълнение, за която продавачът носи отговорност.Този свой решаващ извод е аргументирал като е посочил, че сключването на окончателен договор с търговското дружество не означава, че продавачът се е поставил в невъзможност да прехвърли собствеността върху имотите на касаторите като физически лица, че дружеството е учредено именно с тази цел и тя е постигната. Цитираното ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк.д.№3/2013 г. е неотносимо, а и не може да бъде открито противоречие на изводите на въззивния съд и с неговата мотивировъчна част.
Въпросите във връзка с твърдяното анексиране на предварителния договор също са неотносими. Липсват формирани от въззивния съд мотиви в тази насока.За да отговаря на критериите за общо основание за допустимост на касационно обжалване въпросът следва да е обуславящ решаващите изводи,съдържащи се в обжалваното решение.
Въпросът относно доклада по делото е свързан със становището на касаторите за допуснати процесуални нарушения. Според ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК –т.1 той не трябва да е от значение за правилността на обжалваното решение, респективно за правилността на процесуалните действия на съда.
Във връзка с последния въпрос, който дори да бъде преценен като релевантен, не е аргументирано поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това не може да стане само с цитиране на законовата разпоредба.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че определенията по чл.288 ГПК на състави на ВКС не се включват в понятието съдебна практика, тъй като с тях не се създава сила на пресъдено нещо.
Необосноваването на общо основание и допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, чието заплащане в брой е отразено в представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №55/18.05.2016 г. по гр.д.№115/2016 г. на Апелативен съд-Б..
ОСЪЖДА А. А. Балкански и Н. А. Балкански да заплатят на [фирма] сумата 2 500/две хиляди и петстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: