О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 325
С., 18.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март……………………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря……………………..……………………………………………………………….. в присъствието на прокурора……..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1112/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Ч. А. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Г. В., е подала касационна жалба срещу решение № 207 от 27.04.2010 година по гр.д. N 229/2010 година на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 435 от 11.02.2009г. по гр.д. № 409/2002г. на районен съд[населено място] и касаторката е осъдена да заплати на [фирма],[населено място], сумата 5894, 15 лева, дължима по акт за начет изх.№ 275 от 4.11.1999 г. на ТУ на Д., ведно със законната лихва, увеличена с 10 пункта от датата на съставяне на акта за начет – 4.11.1999 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва касационната жалба както по отношение наличие на предпоставките за допускането й, така и основателността й по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Към касационната жалба е приложено изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което пълномощникът на касаторката поддържа, че въззивното решението е постановено в противоречие с „практиката на ВКС и другите съдилища в страната, имаща значение и за точното прилагане на закона, което фактически е основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК”. Не са формулирани въпросите, които следва да се обсъдят в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, нито е обосновано наличието на някоя от хипотезите по текста. В касационната жалба се съдържат съображения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. Доколкото към касационната жалба са приложени две съдебни определения на ВКС по чл.288 ГПК може да се приеме, че е налице искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Известно е, че с тях не се дава разрешение по съществото на правния спор и те не се ползват със сила на присъдено нещо. Поради това не съставляват задължителна практика на ВКС и не могат да се разгледат в контекста на посочената правна норма – виж ТР №1 2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК. По делото не се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. По съществото на спора се изразява недоволство от това, че въззивният съд не е зачел приетата в наказателното производство липса на вина от страна на отчетника и неустановяването на липсите, както и разпределението на доказателствената тежест по ГПК в производството по финансови начети и необходимостта съдът да укаже на ищцовата страна нуждата от представяне по делото на първичната счетоводна документация.
Съдът не присъжда на ответника разноски за касационното производство поради липса на искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 27.04.2010 година по гр.д. N 229/2010 година на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.