О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. София, 21.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 271/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от ищеца В. Б. С. срещу въззивно решение № 6387/01.08.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1486/2016 г. на Софийския градски съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът формулира следните правни въпроси: 1. При трудов спор за законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, работодателят ли носи доказателствената тежест за доказване наличието на обстоятелствата за налагане на дисциплинарното наказание; 2. При работа на ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а КТ, презюмира ли се задължение за служителя да дава писмени отчети на работодателя си, без такива да са изисквани; 3. Допустимо ли е отчети за извършената работа при ненормиран работен ден да се дават в устна форма; По отношение на първия въпрос касаторът сочи наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и се позовава на противоречие с решение № 130/03.04.2012 г. по гр. д. № 707/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 967/18.12.2009 г. по гр. д. № 231/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., а във връзка с другите два въпроса се твърди наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Предмет на касационната жалба е въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 08.12.2015 г. по гр. д. № 15435/2015 г. на Софийския районен съд. За да отхвърли предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Главен експерт, връзки с обществеността”, с място на работа [фирма], [населено място] по трудов договор № 160/14.08.2013г. Съгласно длъжностна характеристика от 08.08.2013 г., длъжността „Главен експерт, връзки с обществеността” е пряко подчинена на изпълнителния директор на дружеството, като сред основните задължения на служителя са да поддържа постоянна връзка с представители на медиите, да изготвя информационни материали за медиите, да разработва и предлага рекламни и ПР стратегии, активно да участва в изработването и актуализацията на всички рекламни и комуникационни материали, да изгражда и поддържа ефективна комуникация с партньорите на дружеството от бизнес и медийния сектор, да следи и информира за важни протоколни събития, свързани с партньори на дружеството, медии или други, които са важни за дейността на дружеството, да организира срещи, конференции, семинари и други събития на дружеството, да съдейства за изпълнението на маркетинговите и комуникационни инициативи на организацията и др.. На 19.12.2014г. от ищеца са поискани обяснения за неявяването му на работа на 04.12.2014 г., в които той е посочил, че на този ден е участвал по отправена лично до него покана в дискусия, семинар и форум. Със заповед от 08.01.2015г. на новия изпълнителен директор И. Ф. от служителя са поискани обяснения относно причините, поради които не се е явил на работа на 04.12.2014 г., 05.12.2014 г., 11.12.2014 г., 12.12.2014 г. и 17.12.2014 г. Ищецът е дал обяснения, че на 04.12. е бил възпрепятстван да присъства в офиса на дружеството, поради отправена лично до него покана за участие в дискусия – семинар и форум; на 05.12. имал ангажимент да организира поредица от работни срещи с представители на медии във връзка с обсъждане възможности за медийно партньорство; на 11.12. присъствал на конференция в СУ „Св. К. О.”, с цел да осъществи контакт с представители на компаниите, участващи в конференцията и представяне на [фирма] като потенциален партньор при разработване на софтуерни продукти в областта на геологията; на 12.12. имал уговорена работна среща с представител на телевизия Б.; на 17.12. имал ангажимент да организира поредица от работни срещи с представители на медии във връзка с предстоящите коледни и новогодишни празници. Всички отсъствия били съгласувани устно с изпълнителния директор Н. Н.. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 16-20/15.01.2015г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че същият не се е явявал на работа на 04.12.2014 г., 05.12.2014 г., 11.12.2014 г., 12.12.2014 г. и 17.12.2014 г. В мотивите на заповедта е посочено, че неявяването на работа е установено при извършена проверка в отдел „Човешки ресурси”. При работодателя е внедрена интегрирана система за управление на качеството и информационната сигурност, съгласно която провежданите от служителите работни срещи се удостоверяват в документ по качеството протокол от среща с ДК 07.03-03, а работодателят не разполага с данни за организираните срещи, семинари и конференции посочени в обясненията на ищеца. Заповедта е връчена на 27.01.2015 г., ведно със заповед № 85/15.01.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Въззивният съд е изложил мотиви, че с връчването на заповед, с която на работник/служител се налага дисциплинарно наказание „уволнение”, се прекратява и трудовото правоотношение между страните, поради което и издаване на нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е необходимо, а ако такава бъде издадена, тя има само констативен характер. Процесната заповед за дисциплинарно уволнение е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ като е достатъчно в нея нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника/служителя начин, без работодателят да е длъжен и да посочва кои факти е приел за установени, в който смисъл е константната задължителна практика на ВКС. Наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ. Прието е, че работодателят е доказал извършването на описаните в заповедта нарушения, тъй като ищецът не е бил на работа в сградата на работодателя на посочените в заповедта дати и макар съгласно длъжностната характеристика част от задълженията му по естеството си да изискват изпълнение извън сградата, служителят е длъжен да информира ръководството за предприетите инициативи, програми или мерки за публичност и да отчита по подходящ начин поставените му задачи. Твърдението на ищеца, че е съгласувал устно с изпълнителния директор Н. Н. отсъствието си на 04.12.2014 г. е опровергано от искането за обяснения за неявяването му на тази дата във връзка с провеждания годишен одит за длъжността му, върху което е поставена резолюция „За изпълнение” от изпълнителния директор. Други твърдения във връзка с отчитане на извършваната работа не са направени, а ищецът не е провел и насрещно доказване във връзка с твърдените от него факти. Въззивният съд е изложил мотиви, че фактът, че преди налагането на дисциплинарното наказание „уволнение”, работодателят е приел ново щатно разписание, с което заеманата от ищеца длъжност е съкратена, е неотносим към законността на дисциплинарното уволнение на ищеца – след като е установено извършено дисциплинарно нарушение и за него е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило именно на това основание. Право на работодателя е при наличие на две уволнителни основания, да прецени на кое от тях да прекрати трудовото правоотношение, и при наличие на предпоставките за прекратяването този му избор не може да бъде определен като злоупотреба с право. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е формирал и правен извод, че с оглед тежестта на извършените от ищеца нарушения – неизпълнение на основното му задължение по трудовия договор да престира работната си сила за 5 работни дни, наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” се явява съответно на нарушението.
При така постановените в обжалваното въззивно решение решаващи мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен от касатора правен въпрос- „При трудов спор за законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, работодателят ли носи доказателствената тежест за доказване наличието на обстоятелствата за налагане на дисциплинарното наказание“, е обуславящ и се отнася до тълкуването на чл. 154 ГПК относно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Въпреки, че е налице общото основание по чл. 280 ГПК, по този въпрос не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК- въпросът да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, тъй като въззивният съд в съгласие с тази практика е приел, че всяка страна следва да установи твърдените от нея факти, на които основава исканията и възраженията си, а именно работодателят да докаже неявяването на работа от работника, а работникът следва да докаже твърденията си, че е изпълнил трудовото си задължение извън работното си място, каквато възможност има съгласно трудовата функция.
Вторият и трети въпрос- „При работа на ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а КТ, презюмира ли се задължение за служителя да дава писмени отчети на работодателя си, без такива да са изисквани и допустимо ли е отчети за извършената работа при ненормиран работен ден да се дават в устна форма“, не са обуславящи и не са свързани с тълкуването на правна норма. Въззивният съд е приел, че работникът е извършил нарушението не поради липса на направени отчети от работника, а поради обстоятелството, че работникът не е доказал твърдението си, че е изпълнил задълженията си по трудовия договор извън работното си място, каквато възможност дава характера на работата. Писмените доклади и устните отчети на работника за извършената работа представляват твърдения за факти и не са уредени от правна норма, а по принцип се регулират с вътрешни правила. Самите писмените обяснения на работника по чл. 193 КТ, в които твърди, че извън работното място е изпълнявал задълженията си, имат характер на отчет за извършена работа, но работникът носи доказателствената тежест за установяването на твърдените факти. Доказването на проведени срещи с журналисти при изпълнение на работата става с всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.
По втори и трети въпрос, касаторът не обосновава и наличието на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не са изложени твърдения за наличие на хипотезата за изменение на тълкуването на дадена правна норма, а в случай, че липсва тълкуване на правната норма, не се обосновава дали тя е непълна, неясна или противоречива.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6387/01.08.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1486/2016 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на В. Б. С..
ОСЪЖДА В. Б. С. от [населено място] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на [фирма], [населено място] направените от последното разноски в касационното производство, а именно сумата 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
6