О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 26.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело № 3117/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3795/22.06.2017 г. от Д. Н. Г. и Д. Д. Г., чрез нейния баща и законен представител Д. Н. Г., двамата представлявани от адв. С. Т., срещу определение № 361/14.06.2017 г. по гр. д. № 272/2017 г. на Апелативен съд-В..С него е потвърдено определение № 1193/03.05.3017 г. по гр. № 2399/2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което производството по делото е спряно до приключване на нохд № 326/2016 г. на Окръжен съд-Варна, НО, І състав, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Касаторите поддържат, че са предявили иск с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на парично обезщетение за причинените им неимуществени вреди, които са претърпели от смъртта на наследодателката им и че са направили уточнения на исковата молба, според които не основават претенцията си на противоправни действия или бездействия на медицинския екип по време на извършване на операцията. Негово основание са други обстоятелства, свързани с постоперативното наблюдение и извършената реоперация, в осъществяване на които са взели участие и други лица, а подсъдими по нохд са само участниците в опериращия медицинския екип. Намират, че не е необходимо установяване личността на изпълнителя, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя. Посочват, че исковете не се основават на чл.124 ал.5 ГПК , не изискват преюдициално установяване на престъпни обстоятелства, а търсят обезщетение от деликт. Считат, че изводите на въззивния съд противоречат на решения по гр.д.№1411/2009 г., гр.д.№1330/2012 г. , гр.д.№2269/2014 г., и по гр.д.№1896/2015 г., ІІІ г.о., гр.д.№6245/2007 г.,V г.о., определение по ч.гр.д.№2130/2013 г., І г.о. и определение по ч.гр.д.№349/2014 г. на АС-Варна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса :
– следва ли да бъде ангажирана отговорността на възложителя по реда на чл. 49 ЗЗД, без да е установена самоличността на третото лице, на което е възложена работата. Позовават се на решения по гр. д. № 2269/2014 г. , гр. д. № 1896/2015 г. на ВКС, III г.о. и по гр. д. № 426/70 г. І г.о.
Твърдят, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК по въпроса:
-налице ли са предпоставките по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира отговорност на възложителя по реда на чл. 49 ЗЗД спрямо лицата, които имат право на обезщетение, при висящо наказателно производство срещу деликвентите. В тази връзка сочат определение № 473 от 30.07.2010 г. по ч.гр. д. № 349/2014г. на Апелативен съд-В..
Ответникът по жалбата [фирма], в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител юрисконсулт А. И., я оспорва .
Конституираното като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД [фирма], чрез юрк. Г. Ч., също оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на III г. о., констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в законовия срок и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че производството е образувано по искове за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на наследодателката на ищците, настъпила в резултат на тонзилектомия-оперативно отстраняване на сливици. Приел е за установено, че срещу лекаря и сестрата, извършили операцията, се води наказателно производство в съдебна фаза. Намерил е, че висящото наказателно дело е преюдициално по отношение на претенциите по чл. 49 ЗЗД, тъй като една от предпоставките за уважаването на исковете е противоправно поведение от страна на лицата, причинили вредите, на които ответникът е възложил извършването на определена работа. Счел е, че евентуална присъда би обвързала със задължителна сила гражданския съд по отношение на установеното наличие или липса на престъпление и съответно би изяснила предмета на доказване по гражданското дело.
ВКС, състав на III г. о. намира, че първият от така поставените въпроси не произтича от правните изводи на въззивния съд и не е обуславящ, но вторият въпрос е релевантен и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. По него е създадена задължителна съдебна практика, която е съобразена в определението на Апелативен съд-В., на което се позовават касаторите. В решение по гр.д.№745/2012 г. на ІV г.о. е прието,че изходът на граждански спор е в зависимост от изхода на наказателно дело, когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди включва това, вредата да е резултат на престъпно деяние, установено по надлежния ред. В определение, постановено по ч.т.д. № 1732/2014 г., І т.о. е дадено разрешение, според което предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застраховател спрямо пострадало лице, при висящо наказателно производство срещу застрахования деликвент, са налице при идентичност на деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите , обуславящи гражданската му отговорност.Отговорността на деликвента може да бъде ангажирана и при оправдаването му или при признаването му за виновен за друго престъпление. Правилото на чл.300 ГПК ще се приложи само при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в наказателното производство и деянието, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента. В решение по т.д.№211/2009 г., ІІ т.о. е прието, че обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, предмет на доказване в гражданския исков процес.
От изложеното следва, че обжалваното определение се отклонява от задължителната съдебна практика. С уточняващата искова молба касаторите са въвели обстоятелства, обуславящи безвиновната отговорност на ответника , представляващи действия или бездействия на различни негови служители, а не единствено на операционния екип. Това са: статутът на ответното лечебно заведение не предвижда възможност за извършване на тонзилектомия, не е осигурен дежурен лекар, специалист по УНГ, който да упражнява постоянен следоперативен контрол, нарушени са добрите медицински практики при следоперативното наблюдение, не е определена кръвната група на пациента, участие на външни лица при извършената реоперация .Тези обстоятелства са извън деянията, предмет на образуваното наказателно дело. Освен това не е необходимо задължителното установяване на деликта, предмет на гражданското дело с влязла в сила присъда.При така изложените твърдения в исковата молба твърдения следва изводът, че наказателното дело не е с обуславящ характер за настоящия исков процес.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 361/14.06.2017 г. по гр. д. № 272/2017 г. на Варненския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 361/14.06.2017 г. по гр. д. № 272/2017 г. на Апелативен съд-В. и потвърденото с него определение № 1193/03.05.2017 г. по гр.д.№2399/2016 г. на Окръжен съд-Варна.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: