О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
С. 05.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1421 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Министерство на здравеопазването [населено място],чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. против въззивно решение от 20.05.2011г. по в.гр.д.№ 2563 по описа за 2011г. Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 2.12.2010г. по гр.д.№ 2891/2010г.на Софийски районен съд за уважаване на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени въпроси във връзка със закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ и подбора.Въпросите се свеждат до следното: 1.при предстоящи съкращения,които чрез публично обявяване в интернет са били доведени до знанието на неограничен кръг субекти – следва ли работодателя да изисква от всеки работник данни дали се ползва с предварителна закрила по чл.333 от КТ или следва да се съобрази с представените до извършване на съкращенията от работника документи, и 2.каква е доказателствената сила на изготвения от нарочно назначената от работодателя комисия – протокол за извършване на подбор.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззивният състав е приел,че прекратяването на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ на трудовото правоот-ношение на ищцата е незаконно,защото е осъществено в нарушение на установената в чл.333 ал.1 т.3 от КТ закрила.Ищцата страда от онкологич-но заболяване/”карценом на дясна млечна жлеза”/,за което е провела лечение през периода 5.11.01г.-16.11.01г.,с експертно решение № 0160 от 20.01.06г.й е призната 50%Т. за срок до 1.01.07г. и към 4.10.10г. продъл-жава да се води на диспансерно наблюдение,поради което работодателят е бил длъжен преди да я уволни да събере информация за здравословното й състояние.Неспазването на изискването за наличие на предварително разрешение на Инспекцията по труда – съдът е преценил като достатъчно за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не се е произнасял по останалите наведени доводи във връзка с липсата на реално осъществено съкращаване в щата и незаконосъобразно осъществен подбор.
При съпоставка между изложените мотиви и поставените от касатора въпроси – следва извода,че от тях само първият е от значение за изхода на спора като свързан с решаващите изводи на въззивния съд.Както вече беше посочено-въпросът за подбора не е обсъждан от възизвния съд и на това основание той не съставлява годно общо основание за допускане до касационно обжалване.
По въпроса,свързан със закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ също не следва да се допуска касационно обжалване,защото той е разрешен с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения,с които практиката вече е установена и уеднаквена/например решения № 247 от 23.06.2011г.по гр.д.№ 960/10г.на ІІІ г.о.на ВКС, № 63 от 31.03.2011г.по гр.д.№1728/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 83 от 11.04.2011г.по гр.д.№1784/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 21 от 2.02.2011г.по гр.д.№ 808/10г.на ІV г.о.на ВКС, № 615 от 2.11.2010г. по гр.д.№ 852/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 853 от 17.12.2010г.по гр.д.№ 767/10г.на ІV г.о.на ВКС/.В тях е прието,че закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ има обективен характер и важи винаги,когато работникът страда от заболяване, включено в Наредба № 5/1987г.на МЗ. Задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предпоставките за провеждане на процедурата за предварителна закрила, като предварително събере информация от работниците или служителите, на които има намерение да прекрати трудовите правоотношения – дали страдат от посочено в Наредбата заболяване. За работника или служителя липсва легално вменено задължение предварително да уведомява работодателя за своите заболявания.Обективният характер на законоустановената закрила се преодолява само,ако по делото се установи по безспорен начин,че работникът или служителят съзнателно е укрил свое съществуващо заболяване. При положение,че в случая – представените доказателства не са във връзка с твърдение за съзнателно укриване на заболяването,а за това, че работодателят не е получил други доказателства за заболяването на ищцата след експертното решение,което е със срок до 1.01.07г., те са ирелевантни. Р. по делото обстоятелство, че своевременно – преди уволнението – работодателят не е изпълнил задължението си да събере информация от служителя – дали страда от заболяване,включено в Наредба № 5/1987г.на МЗ е безспорно. Касае се до законоустановено задължение на работодателя,поради което е без значение – дали той публично, чрез обява в интернет е разгласил намерението си да извърши съкращаване в щата или не е. В този смисъл – постановеният въззивен акт е в съответствие с установената съдебна практика.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 20.05.2011г. по в.гр.д.№ 2563 по описа за 2011г. Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.