3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София,15.05.2013година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 644/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 23 от 06.01.2012 г. по в. т. д. № 1255/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното от Варненски районен съд решение № 815 от 02.03.2011г. по гр. д. № 4071/2010 г. и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че определянето на правна квалификация на иска, различна от тази, дадена от първостепенния съд, не е основание за обезсилване на първоинстанционния акт, а за разглеждане на спора по същество от въззивния съд съобразно променената правна квалификация.
Именно с процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивната инстанция при промяна на правната квалификация на предявения иск е обосновано и допускането на касационното обжалване. По отношение на същия се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – поддържа становище за недопустимост на касационната жалба поради подаването й след срока, респ. за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата, по съображения в писмен отговор от 23.05.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за просроченост на касационната жалба. Видно от приложеното съобщение от 06.01.2012 г., препис от въззивното решение е връчен на [фирма], [населено място] на 18.01.2012 г. Изчислен от тази дата, едномесечният срок по чл. 283 ГПК изтича на 18.02.2012 г. Тъй като обаче това е неприсъствен ден /събота/ и съобразно правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК, срокът изтича в първия следващ присъствен ден – на 20.02.2012 г. /понеделник/, на която дата именно е подадена и касационната жалба, видно от печата върху приложения пощенски плик. Ето защо, същата е допустима.
За да обезсили постановеното от Варненски районен съд решение и да върне делото за ново разглеждане, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени претенции, квалифицирайки ги като такива с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, въпреки че нито ищецът е определил предмета на спора като деликтен, нито в доклада на съда същите са дефинирани като такива.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да бъде посочен от самия касатор, като израз на диспозитивното начало на гражданския процес. Изрично е подчертано, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая касаторът не е изпълнил това свое задължение. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържат единствено съображения за неправилност на обжалвания акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквито са развити и в самата касационна жалба, но не и конкретно посочване на релевантния за изхода на делото въпрос, което, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това. Твърдяното от касатора процесуално нарушение при постановяване на въззивния акт не може да бъде преценявано като значим за спора правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като то е относимо към правилността на акта, а както е посочено в цитираното тълкувателно решение, проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва едва, след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 23 от 06.01.2012 г. по в. т. д. № 1255/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: