3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
Гр.София, 15.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Росица Божилова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 608 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2207/07.10.2013г., постановено по т.д.№ 621/13г., с което Софийският апелативен съд е отхвърлил молбата му за изменение на постановеното решение № 1371/03.07.13г. в частта за разноските с осъждане на И. Ц. П. да заплати адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1960.38 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът И. Ц. П., [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима и основателна.
За да постанови определението в обжалваната част въззивният съд е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските, тъй като молителят не е представил доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, че от представената фактура не би могло да се установи, че претендираните разноски в размер на 1960.38 лв. касаят именно конкретното дело и че същите са заплатени.
Определението е неправилно.
Д. на частния жалбоподател, че претенцията на страната за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не е обвързана със задължението й да представи доказателства за реалното им извършване до приключване на делото в съответната съдебна инстанция, е неоснователен.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начин на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В случая искането за изменение на постановеното въззивно решение в частта на разноските, следва да се уважи, но по съображения за доказаност на заплатеното адвокатско възнаграждение, в която част оплакванията в частната жалба са основателни.
Молителят е депозирал списък по чл.80 ГПК, в който е посочено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1960.38 лв. Представената фактура № 3802/17.09.12г. е подписаната от представляващите адвокатското дружество – упълномощено по делото, и от управителя на страната по спора. Уговорени са размерът на възнаграждението и начинът на плащане – по банков път. Съгласно приложеното извлечение от сметка, издадено от „Първа инвестиционна банка”, в направения банков превод с получател адвокатското дружество като основание за плащане е включена и фактура № 3802/17.09.12г. Действително във фактурата е посочено, че възнаграждението е по договор за правно обслужване, сключен между страните на 04.06.09г., за изготвяне на въззивна жалба, като е изписан номер на т.д.№ 84/11г. по описа на ОС Враца, докато първоинстанционното дело е № 83/11г. Независимо от това разминаване, като страната твърди, че е налице техническа грешка, във фактурата е посочена и насрещната страна, която съвпада с ответника по иска – [фирма]. По същия начин е уговорено възнаграждението по фактура № 2933/02.12.11г. за завеждане на искова молба по чл.422 ГПК срещу [фирма]. Доколкото въззивната жалба е подадена в частта срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска срещу солидарния длъжник И. Ц. П., а в частта за уважаване на иска срещу [фирма] решението на ОС Враца не е обжалвано, то уговореното възнаграждение е дължимо от въззиваемия. Липсват данни пред ОС Враца да е образувано друго дело със същите страни, поради което да се приеме, че уговореното адвокатско възнаграждение е за процесуално представителство по друго дело, а не е заплатено за въззивното производство по обжалваното определение на САС.
По тези съображения определението следва да се отмени и се постанови изменение на решението на САС в частта за разноските.
На основание чл.81 ГПК ответникът по молбата следва да заплати и разноските за настоящото производство в размер на 15 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2207/07.10.2013г., постановено по т.д.№ 621/13г., с което Софийският апелативен съд е отхвърлил молбата му за изменение на постановеното решение № 1371/03.07.13г. в частта за разноските с осъждане на И. Ц. П. да заплати адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1960.38 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1371/03.07.13г., постановено по т.д.№ 621/13г. от Софийския апелативен съд, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА И. Ц. П., [населено място],[жк], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], ж.к.№ „Г. Д.”, [жилищен адрес] сумата от 1960.38 лв. /Хиляда деветстотин и шестдесет лв. и 38 ст./ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА И. Ц. П., [населено място],[жк], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], ж.к.№ „Г. Д.”, [жилищен адрес] сумата от 15 лв. /Петнадесет лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.