О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№325
гр.София, 09.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 589/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 11178 от 24.04.2012 год. на Б. П. А. от [населено място] срещу въззивното решение № 430 от 13.03.2012 год. по в.гр.дело № 3551/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гр.отделение, девети състав, с което е отменено решение № 3828 от 03.11.2011 год. по гр.дело № 7547/2010 год. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр.състав и е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу Т. П. Л. и Л. И. Л. иск за установяване собствеността й върху постройка, представляваща лятна кухня и навес с обща площ * кв.м. в югоизточната част на УПИ * от кв.* по плана на [населено място].
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено процесуално нарушение.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС: решение № 293 от 21.02.2000 год. по гр.дело № 1275/1999 год., ІV г.о., решение № 598 от 12.06.1991 год. по гр.дело № 362/1991 год. ВС, І г.о., решение № 546 от 22.05.1991 год. по гр.дело № 332/1991 год. ВС, І г.о., решение № 632 от 06.03.1978 год. по гр.дело № 3277/1977 год., ВС, І г.о., решение № 271 от 31.01.1969 год. по гр.дело № 2242/1968 год., ВС, І г.о. и решение № 756 от 17.03.1970 год. по гр.дело № 133/1970 год., ВС, І г.о.
Ответниците по касация Т. П. Л. и Л. И. Л. са на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 17857 от 28.05.2010 год. е предявен установителен иск за собственост върху стопански полумасивни постройки, представляващи лятна кухня и навес с обща площ * кв.м., полумасивен пилчарник с площ около 30 кв.м., находящи се в югоизточната част на УПИ * от кв.* по плана на [населено място].
От писмо изх.№ ДП-1016 от 05.08.2010 год. на [община] /л.26 от гр.дело № 7547/2010 год. на ПРС, 14-ти състав/ е видно, че данъчната оценка на сградите в югоизточната част на УПИ * от кв.* по плана на [населено място] е както следва: второстепенна полумасивна сграда с Р. * кв.м. – 1091,20 лева и второстепенна полумасивна сграда с Р. * кв.м. – 498,90 лева или общата данъчна оценка на сградите, предмет на установителния иск за собственост се равнява на 1 590,10 лева. Върху тази данъчна оценка е била определена и цената на иска /срвн., резолюцията от 11.08.2010 год. на л.26/ и ищцата/сега касатор/ е задължена да внесе държавна такса в минималния размер съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси – 50 лева.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 24.04.2012 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, което е в сила от същата дата. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, този въпрос е бил разрешен окончателно преди първото съдебно заседание.
След като касационното производство е образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва въз основа на нововъведения критерий за обжалваемост на въззивните решения, съгласно който цената на иска следва да надвишава 5 000 лева. В случая, цената на иска към момента на предявяването му е 1 590,10 лева /чл.69, ал.2, т.2 ГПК/, която е определяща както за родовата подсъдност на делото /чл.103 и чл.104, т.3 ГПК/ и за дължимата държавна такса, така и за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение. Недопустимостта на касационното обжалване след 21.12.2010 год. при цена на иска, която не надвишава 5 000 лева, следва както от изричната преходна разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, така и по аргумент за противното от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане на изменението в сила/ се разглеждат по досегашния ред.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати касационното производство като недопустимо.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в размер на 300 лева съгласно договора за правна защита от 18.06.2012 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 11178 от 24.04.2012 год., подадена от Б. П. А. от [населено място] срещу решение № 430 от 13.03.2012 год. по в.гр.дело № 3551/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гр.отделение, девети състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 589/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Осъжда Б. П. А. от [населено място], [улица] да заплати на Т. П. Л. и Л. И. Л. от същия град, [улица] сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/