О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 11.07. 2019 година
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
като разгледа докладваното от съдията Цачева частно гражданско дело № 2063 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 3686 от 26.11.2018 г. по ч.т.д. № 4557/2018 г. на Софийски апелативен съд е отменено определение от 28.07.2017 г. за допълване на определение от 11.05.2017 г. по гр.д. № 12481/2016 г. на Софийски градски съд и ищцата по делото А. Д. Д. от [населено място] е осъдена да заплати на ответника „Медицински център Валем 2000” ООД, [населено място] сумата 4000 лева разноски по делото.
Частна жалба срещу определение № 3686 от 26.11.2018 г. по ч.т.д. № 4557/2018 г. на Софийски апелативен съд с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от А. Д. Д. от [населено място]. Поддържа се, че по въпросите (след уточнението и конкретизирането им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС): дължи ли се адвокатско възнаграждение, когато делото не е приключило с решение по съществото на спора; пълномощникът, комуто е изплатено възнаграждението не е извършвал правни действия по делото, а цената на иска не е определена с акт на съда по чл. 70, ал.1 ГПК, съдът се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практиката, в т.ч. с определение по ч.гр.д. № 1201/2016 г. на ІІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи, че въпросът може ли съдът да присъжда адвокатски възнаграждения под определения минимум е разрешен в противоречие с решение на СЕС по съединени дела С-427 и С-428/16.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е дадено разрешение по същество на производството за изменение на определението в частта му за съдебните разноски.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 042928/2014 г. на Пернишки районен съд е образувано по искова молба вх. № 20457 от 29.07.2014 г., подадена от А. Д. Д. от [населено място] против Медицински център Валем 2000” ЕООД, [населено място]. С исковата молба се претендира да се признаят за недействителни спрямо ищцата действия на ответника и трето за процеса лице „Дик” ООД, с които са намалили обезпеченията по договор за заем, сключен между „Дик” ООД и „ДСК Банк” ЕАД – действия, изразяващи се в отказ от ипотека върху имот и от учредени особени залози върху движими вещи. С определение № 39 от 19.01.2015 г. на Пернишки районен съд делото е изпратено по компетентност на Варненски окръжен съд.
Определението на първоинстанционния съд е отменено с определение от 27.04.2015 г. на Пернишки окръжен съд и делото изпратено по компетентност на Софийски градски съд. Образувано е пред Софийски градски съд под № 12481/2016 г., производството по което дело е прекратено с определение от 11.05.2017 г. на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска с молба вх. № 37481, подадена от ищцата на 21.03.2017 г.
С молба от 26.05.2017 г. ответникът по делото „Медицински център Валем 2000” ЕООД е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 7000 лева. Ищцата е направила възражение за прекомерност на разноските с молба от 21.07.2017 г.
С определение от 28.07.2017 г. по гр.д. № 12481/2016 г., съдът е присъдил в полза на ответника съдебни разноски в размер на 400 лева. Определението е изменено по реда на чл. 247 ГПК – допусната е поправка на очевидна фактическа грешка при изписване цифрата на дължимите съдебни разноски, размерът на които е определен 500 лева.
С определение № 3686 от 26.11.2018 г. по ч.т.д. № 4557/2018 г., Софийски апелативен съд е отменил определение от 28.07.2017 г. по гр.д. № 12481/2016 г. на Софийски градски съд. Приел е, че изплатеното по гр.д. № 042928/2014 г. на Пернишки районен съд адвокатско възнаграждение от 3000 лева е под минималния размер на възнаграждението по т. 7, ал. 2 от Наредба № от 09.07.2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения с оглед цената на исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. При условията на чл. 78, ал.5 ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на оказаната правна помощ по ч.гр.д. № 277/2015 г. на Пернишки окръжен съд е редуцирал размера на изплатеното по делото възнаграждение от 4000 лева на 1000 лева. Присъдил е съдебни разноски за производството по делото общо в размер на 4000 лева.
Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Въпросите дължи ли се адвокатско възнаграждение, когато делото не е приключило с решение по съществото на спора; когато пълномощникът, комуто е изплатено възнаграждението не е извършвал правни действия по делото, а цената на иска не е определена с акт на съда по чл. 70, ал.1 ГПК са разрешени в съответствие с установената съдебна практика. Въззивният съд е съобразил последователната практика на Върховния касационен съд, съгласно която на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, при прекратяване на производството по делото на ответника се дължат направените съдебни разноски, когато разходите са направени след получаване на препис от исковата молба и преди да е уведомен за прекратяването на производството; изплатеното адвокатско възнаграждение се дължи независимо дали процесуалният представител е предприел действия по защита на интересите на довереника си – разноските не могат да бъдат оставени в тежест на възложителя по договора, само защото производството по делото е прекратено по волята на ищеца, а когато разноските са поискани от ответника след прекратяване на производството, по което не е проведено първо съдебно заседание, цената на иска, съответно размера на минималното адвокатско възнаграждение се определя от съда, постановяващ определението по разноските. В този смисъл определение № 101 от 12.03.2012 г. по ч. гр.д. № 102/2012 г. ІІ г.о. ВКС; определение № 500 от 05.07.2012 г. по ч. гр.д. № 282/2012 г. ІV г.о. ВКС; определение № 77 от 25.02.2016 г. по ч. гр.д. № 1109/2016 г. ІІІ г.о. ВКС; определение № 155 от 01.04.2016 г. по ч. гр.д. № 1347/2016 г. ІV г.о. ВКС; определение № 600 от 07.04.2017 г. по ч. гр.д. № 49/2017 г. І г.о. ВКС; определение № 576 от 30.11.2017 г. по ч. гр.д. № 2510/2018 г. ІV г.о. ВКС; определение № 427 от 26.09.2018 г. по ч. гр.д. № 2975/2018 г. ІV г.о. ВКС и определение № 76 от 14.02.2019 г. по ч. гр.д. № 4562/2018 г. ІV г.о. ВКС.
Неоснователен е и доводът за постановяване на определението на Софийски апелативен съд в противоречие с решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и 428/16, относно забраната за съда да присъжда разноски за адвокатски възнаграждения в размер, по-нисък от минималните размери и съответствието на тази правна уредба с чл. 101, параграф 1 ДФЕС вр. с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Определеното по делото адвокатско възнаграждение за производството по иска е съобразено с действително заплатеното от ответника, което е значително под определения минимум в Наредба № 1 от 2004 г., поради което повдигнатият от касатора въпрос е неотносим към изхода на спора.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3686 от 26.11.2018 г. по ч.т.д. № 4557/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: