1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
[населено място], 16.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
частно гражданско дело под № 324/ 2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от Б. Ц. А. от [населено място] частна жалба срещу определение № 155 от 17.05.2012г. по гр.д. №377/2012г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна вх.№ 2036/22.02.2012г. на влязлото в сила решение № 774 от 21.09.2009г. по гр.д. № 697/2009г. на Врачански окръжен съд.
Жалбоподателката намира определението за погрешно. Изтъква, че решението на Врачански окръжен съд не е влязло в сила с постановяването на определението от 12.10.2010г. на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК, тъй като след това определение са подадени още четири жалби и са постановени определения по тях. Поради това счита, че молбата й за отмяна не е просрочена и иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба Професионална гимназия по каменообработване – [населено място] намира частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 377/2012г. на ВКС, Трето гражданско отделение е образувано по молба на Б. Ц. А. за отмяна на решение на № 774 от 21.12.2009г. на Врачански окръжен съд по гр.д. № 697/2009г. на основание чл. 303, ал.1,т.2 ГПК.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна съставът на Върховния касационен съд е приел, че като основание за отмяна е посочена нормата на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК, но без да се представят доказателства, че по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които решението е основано или престъпно действие на страна, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В молбата за отмяна са изложени единствено доводи за неправилност и необоснованост на влезлия в сила акт, чиято отмяна се иска. На второ място са изложени съображения, че молбата е подадена след изтичане на законния срок за това. Атакуваното решение е влязло в сила на 12.10.2010г. когато е постановено определението на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 733/2010г. за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, а молбата за отмяна е подадена на 22.02.2012г., т.е. година и четири месеца по-късно.
При горното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение приема, че обжалваното определение е правилно.
Следва да се сподели изводът, че атакуваното решение е влязло в сила на 12.10.2010г. с постановяване на определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване, независимо от подадената от молителката частна жалба срещу него, която е била оставена без разглеждане от друг състав на ВКС и последното определение е потвърдено от трети състав на ВКС. Срещу тези две определения настоящата молителка е подала молба за отмяна и с определение № 35 от 14.02.2012г. по гр.д. № 1557/2011г. на ІІг.о. молбата й за отмяна е оставена без разглеждане. Тези жалби не променят момента на влизане в сила на решението, който е посочен в закона – чл. 296,т.3 ГПК.
Отмяната на влезлите в сила решения като средство за извънинстанционен контрол не обхваща всички видове порочни решения, а само тези, които са неправилни поради някоя от причините, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Проверката на допустимостта на молбата за отмяна обхваща надлежното упражняване на правото на отмяна от гледна точка наличие на точно и конкретно формулирани основания по чл. 303 ал.1 ГПК и спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове за предявяване на молбата. В случая от изложените в молбата на Б. Ц. А. обстоятелства не може да се направи извод на кое от основанията на чл. 303 ГПК се позовава. Тя е посочила хипотезата на т.2 на чл. 303, ал.1 ГПК, но не е навела дори и твърдение за установяване неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страна, неин представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Липсват и надлежни доказателства за установяване по съдебен ред на такава неистинност или престъпно поведение. Изтъкнатите доводи и съображения в молбата касаят правилността на решението и съставляват касационни оплаквания за допуснати нарушения при преценка на доказателствата и приложението на закона, които основания могат да доведат до отмяна на порочен съдебен акт само по пътя на редовното обжалване, който в случая е изчерпан. Очевидно е, че молителката е недоволна от изхода на спора и използва възможността да иска отмяна като форма за правораздавателен контрол върху влязлото в сила решение. След като молбата не съдържа обстоятелства и не е придружена с доказателства, съответстващи на визираното основание за отмяна по чл. 303, ал.1,т.2 ГПК, то същата е процесуално недопустима.
По тези съображения следва да се потвърди обжалваното определение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 155 от 17.05.2012г. по гр.д. №377/2012г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: