3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. С., 04.08 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
Д. СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 3017 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5232/17.05.2016 г. на Донна Т. К., допълнена с молба вх. № 6160/13.06.2016 г., против определение № 74 от 21.04.2016 г. по гр. дело № 1597/2016 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, второ отделение.
Ответникът [фирма], представлявана от д-р М. Е.-П., чрез адв. С. Д., поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното по–горе определение състав на ВКС е оставил без разглеждане молба (наречена „Жалба“) с вх. № 12606/24.11.2015 г., подадена от настоящия частен жалбоподател, за отмяна на определение № 312 от 17.11.2015 г. по ч.гр.дело № 4846/2015 г. на ВКС, II г.о. и за отмяна на решение № 6834 от 16.10.2013 г. по гр. дело № 9125/2013 г. на Софийски градски съд, като е присъдил разноски в полза на ответника по молбата [фирма] в размер на сумата 500 лв. К. съд е констатирал, че молбата е недопустима както в частта й, с която се иска отмяна на определение № 312 от 17.11.2015 г., поради изчерпване реда за инстанционен контрол, така и в частта й, с която се атакува решение № 6834 от 16.10.2013 г. на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Извод за последното е изведен от обстоятелството, че по същите съображения, изложени в молбата от 24.11.2015 г., пред ВКС вече е било образувано производство по отмяна по чл. 307 ГПК по гр.дело № 3599/2015 г. на ВКС, I г.о., в което е прието, че подадената тогава молба с вх. № 121108/20.10.2014 г. е постъпила в съда след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, с оглед на което и последващата молба от 24.11.2015 г. се явява просрочена.
Частната жалба е неоснователна.
Законосъобразно е извършена преценката за липса на по – нататъшен инстанционен контрол на определението от 17.11.2015 г. по ч. гр. дело № 4846/2015 г. на ВКС, състав на ІІ г.о. Този извод се налага от предмета на това определение – с него в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК е потвърдено определение на друг тричленен състав на ВКС за оставяне без разглеждане поради просрочие предходна молба за отмяна изходяща от Донна К.. С това определение е приключило производство по проверка на законосъобразност на определение на друг тричленен състав, поради което и доводите срещу него, които правилно са преценени, като такива извън основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, не биха могли да бъдат разглеждани в друго производство.
Законосъобразна е и преценката, че подадената от Донна Т. К. молба се явява недопустима и в останалата й част, касаеща решение № 6834 от 16.10.2013 г. Поддържаното от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, съдържащо твърдения за наличие на друго влязло в сила решение от 12.04.2010 г. по гр.дело № 2034/2008 г. между същите страни за същото искане и на същото основание, е идентично с изложеното в предходна молба от същия молител, по която е образувано дело № 3599/2015 г. на ВКС, I г.о. С определение № 241/17.07.2015 г. по делото състав на ВКС е приел, че молбата от 20.10.2014 г. е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на тримесечния срок от влизане в сила на последното решение, а именно решение № 6834 от 16.10.2013 г., влязло в законна сила на 09.06.2014 г. Изводите на съда са правилни, поради което и последващата молба от 24.11.2015 г. се явява просрочена, а оттам и процесуално недопустима поради наличието на абсолютна отрицателна предпоставка за разглеждането й.
От изложеното следва, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения на закона, същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 74 от 21.04.2016 г. по гр. дело № 1597/2016 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: