3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
ГР. С., 18.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.03.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1264/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Център за спешна медицинска помощ – [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали/ОС/ по гр.д. №216/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Ж. С. срещу касатора по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността лекар при ответника, извършено със заповед от 28.09.11 г., за системни нарушения на тр. дисциплина по чл.190, т.3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с посочената практика на ВКС по чл.290 от ГПК въпросите: допустими ли са като нови пред въззивната инстанция доказателства, които жалбоподателят е могъл да посочи пред първоинст. съд, но не е сторил това; за приложението на чл.193, ал.1 от КТ при системни нарушения на тр. дисциплина и по-точно необходимо ли е работодателят да иска обяснения за всяко от съставните нарушения; следва ли да се отчетат при системни нарушения на тр. дисциплина и вече санкционираните такива, наказанията за които не са заличени, а не само нарушенията, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение.
Първият от въпросите е процесуален и не е разрешен от ОС в противоречие със соченото от касатора р. по гр.д. №4690/08 г. на второ г.о. на ВКС. Там е прието, че пред въззивната инстанция са допустими нови доказателства по см. на чл.205 от ГПК , отм. В случая делото се гледа по реда на новия ГПК и въззивният съд е отказал да приеме нови доказателства на осн. чл.266, ал.1 от ГПК/07 г.. Поради разликата в допустимостта на нови доказателства пред въззивния съд при пълния въззив по ГПК, отм. и при ограничения по ГПК/07 г. твърдяното от касатора противоречие при решаване на първия въпрос не е налице.
Противоречие по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК не е налице и по втория въпрос, който е материалноправен. Дисциплинарното уволнение в случая е признато за незаконно поради неспазване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ за първото съставно нарушение и поради неустановяване по същество на останалите три при съдебното оспорване на уволнението. Приетото не е в противоречие с цитираното от касатора р. по гр.д. №3681/08 г. на трето г.о. на ВКС. Там /както и в р. по гр.д. №1528/09 г. на четвърто г.о./ е посочено, че дисциплинарното уволнение е законно и когато процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е спазена само за част от посочените в заповедта нарушения и те са установени по вид и с тежест, на която наказанието съответства. В случая останалите нарушения, за които процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е спазена, са приети за неустановени от въззивния съд, поради което не могат да обосноват наложеното дисциплинарно уволнение.
Третият въпрос отново е материалноправен, но в случая не е от значение за спора, тъй като е извън обхвата му. Не е налице и твърдяното противоречие с цитираното р. по гр.д. №299/09 г. на четвърто г.о. на ВКС. В това решение е посочено, че при забраната по чл.189, ал.2 от КТ системност има, когато и трите минимално необходими съставни нарушения не са санкционирани или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл.197 и 198 от КТ. В процесния случай дисциплинарното уволнение е наложено за четири несанкционирани нарушения. Предишните дисциплинарни наказания на ищеца, на които се позовава касаторът, могат да се отчетат само при преценка на тежестта на нарушението / ако беше доказано/ откъм поведението / дисциплинарната характеристика/ на работника – чл.189, ал.1 КТ.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по гр.д. №216/12 г. от 10.07.12 г.
Осъжда Център за спешна медицинска помощ – [населено място] да заплати на Ж. К. С. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 350 / триста и петдесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: