О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
[населено място], 30.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1048 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], /н./ [населено място], срещу решение №2448/21.12.2016г. по т.д. №3550/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е отменено решение № 32 от 17.11.2015 г., постановено по т. д. № 1966/ 2015г. на Софийски градски съд, ТО, 3-ти състав, в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], и вместо това е определена за начална дата на неплатежоспособността датата 31.12.2014г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, а също и че е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е определил началната дата на неплатежоспособността на ответното дружество, като е приел, че същата е 31.12.2014г. Касаторът поддържа,че съдът е достигнал горните изводи без да анализира в цялост и пълнота икономическото състояние на дружеството и без да обсъди различните финансови показатели и тяхното съотношение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следния значим за изхода на делото правен въпрос: „Как следва да се преценява съотношението на актив и пасив, формиращо стойностите на коефициентите за обща и бърза ликвидност и достатъчно ли е да се приеме платежоспособност към даден момент само с оглед формалното покриване на референтните стойности, в случай,че останалите коефициенти, структурата на активите на длъжника и общото му икономическо състояние сочат на неплатежоспособност?”, Жалбоподателят твърди,че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №32 от 17.06.2013г. по т.д. №685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №71 от 30.04.2015г. по т.д. №4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №164 от 30.11.2016г. по т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Счита също, че произнасянето на ВКС по този въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като въпросът е свързан с проблема с изкривяването на показателите на ликвидност на търговско дружество в хипотезата на усвояване на банкови кредити на значителна стойност.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Също така оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че в съответствие с материалния закон и задължителната практика на ВКС, Софийски апелативен съд е мотивирал своето решение, като се е позовал на основния и най – важен показател за неплатежоспособност /коефициент за обща ликвидност/ и е съобразил цялостното състояние на длъжника в разглеждания период.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени частично първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил доводи, че началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], следва да бъде определена съобразно най-ранния момент, от който се доказва неплатежоспособността на длъжника. Посочил е, че спирането на плащанията е само една от презумпциите за неплатежоспособност, но тя не може да бъде разглеждана самоцелно и извън контекста на цялостния анализ на фирменото състояние на длъжника. Приел е,че в настоящата хипотеза, в рамките на изследвания период длъжникът е извършвал плащания, но това обстоятелство не рефлектира върху доказаната липса на финансов ресурс за покриване на краткосрочните задължения и не дерогира факта на неплатежоспособност на дружеството. Съобразявайки положителните стойности на коефициента за обща ликвидност през периода 2011г. – 2013г., съставът на САС е приел, че началната дата на неплатежоспособност следва да бъде определена към 31.12.2014г.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че началната дата на неплатежоспособност на дружеството – длъжник следва да бъде определена към 31.12.2014г., тъй като през периода от 2011г. до 2013г. коефициентът за обща ликвидност е имал положителни стойности. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По поставения въпрос са дадени разрешения в цитираните от касатора решения №32 от 17.06.2013г. по т.д. №685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., №71 от 30.04.2015г. по т.д. №4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о и №164 от 30.11.2016г. по т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о В първото от тези решения се застъпва становище, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Поради това при възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и / или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 от ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 от ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. В решение №71 от 30.04.2015г. по т.д. №4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че по правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В същото решение е прието и че коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. В решение №164 от 30.11.2016г. по т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, се приема, че в случай на несъбираемост на краткосрочни вземания, например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по посочения в изложението правен въпрос, уточнен от състава на ВКС, както следва „Достатъчно ли е за да се приеме платежоспособност към даден момент само формалното покриване на референтните стойности на коефициентите за обща и бърза ликвидност, в случай,че останалите коефициенти, структурата на активите на длъжника и общото му икономическо състояние сочат на неплатежоспособност?”
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2448/21.12.2016г. по т.д. №3550/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е отменено решение № 32 от 17.11.2015г. по т. д. №1966/ 2015г. на Софийски градски съд, ТО, 3-ти състав, в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], и вместо това е определена за начална дата на неплатежоспособността датата 31.12.2014г.
УКАЗВА на касатора [фирма], /н./ [населено място], представляван от синдиците Л. И. и Р. А., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 125 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.