4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№326
гр. София, 28.05.2018
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09.05 , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3178/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] /н./ – [населено място] срещу решение № 1609 от 10.07.2017 г. на САС по т.д. №1825/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2113 от 05.12.2016 г., постановено по т.д. № 6459/2013 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която е уважен искът по чл.694 ТЗ на С. ЕАД срещу касатора [фирма] /н./ и длъжника по несъстоятелността [фирма]/н./ , при участието на синдика,съгласно чл.694 ал.4 ТЗ/ред.в ДВ бр.105/2016/ и е прието за установено,че не съществува вземане на кредитора [фирма] /н./ срещу длъжника по несъстоятелността [фирма]/н./ в размер на 8 214 360 лева /4 200 000 евро/-неустойка, уговорена в гаранционно споразумение от 29.11.2007 г., което е включено в списъка на приетите вземания по чл.688 т.2 ТЗ, обявен в търговския регистър на 17.07.2013 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат, като изпълнени, селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г. за допускане до касация.
От страна на С. ЕАД и синдика на длъжника по несъстоятелността [фирма]/н./, са подадени писмени отговори със становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , констатира, че решението е въззивно, и че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение в обжалваната с настоящата КЖ част , съдебният състав се е позовал на следното:
По силата на гаранционно споразумение от 29.11.2007 г, сключено между [фирма] от една страна и Б. О., Б. М. О., Е. Л. Я., П. П. Б. и Т. Д. К., страните се споразумяват, първият като платец, а останалите като менителнични поръчители, да уредят отношенията си по повод издаден от [фирма] запис на заповед в полза на С. АД за сумата от 4 186 665 евро , обезпечаващ вземането на банката по банков заем, отпуснат на издателя на ценната книга. В клаузата в чл.2,ал.2 от гаранционното споразумение, страните по него се договарят при предприемане на действия от страна на кредитора по ценната книга или друго, встъпило в правата му лице, за търсене на плащане от поръчителите за задължението на издателя на записа на заповед, последният да дължи на всеки един от поръчителите, заедно или поотделно, неустойка в размер на 4 200 000 евро. Последната става дължима към всеки отделен поръчител или към всички общо при първа претенция за плащане от страна на банката,без да е необходимо уведомяването на [фирма] за това.
Така сключената клауза от цитираното споразумение, с което е уговорена процесната неустойка, е преценена от съда за нищожна като накърняваща добрите нрави/чл.26 ал.1,прел. 3 ЗЗД/, доколкото според съдържанието й, същата излиза извън придадените на неустойка от самия закон нейни функции: обезпечителна, обезщетителна и санкционна/позоваване на ТР №1/15.06.2010 г. по тълк. дело 1/2009 г./. Според съда, предвиждането за дължимост на цялата неустойка към всички поръчители по менителничното задължение, още при първа претенция на банката към последните, излиза извън обезпечителния интерес на последните, който е гарантиран от правата на авалистите към издателя по силата на самия закон-чл.485 ал.3 ТЗ. Самият размер на уговорената неустойка надхвърля общия размер на евентуалните бъдещи вреди/задължението по ценната книга/ и предвижда дължимостта й, преди настъпването на самите вреди-само при опасност от последното. По изложените съображения е счетено, че в конкретния случай, неустоечната клауза излиза извън характерните й три функции и е в противоречие с основния принцип за справедливост в гражданските и търговски отношения, което накърнява добрите нрави.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК част от касационната жалба, са формулирани въпроси, които се свеждат обобщено до : първо :могат ли авалистите по запис на заповед , съгласно принципа на свобода на договаряне-чл.9 ЗЗД да сключват неустоечни клаузи за гарантиране своите права във вътрешните отношения с издателя на ценната книга или това се изключва по силата на разпоредбата в чл.485 ал.3 ТЗ. Този въпрос не се явява обуславящ изхода по спора, доколкото съдът не се позовал, при своето произнасяне, на принципна невъзможност на сключването на неустоечно споразумение, а само е обосновал, че в случая, според конкретното съдържание на процесното такова, договорената неустойка излиза извън присъщите й функции, според задължителните указания в посоченото ТР.
Подобно на първия въпрос е съдържанието и смисъла на въпросите под №№2 и 3 в КЖ.
Останалите три въпроса се отнасят до съдържанието на понятието „прекомерност“ на размера на неустойката, „обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции” на последната и приложимостта на тези понятия за търговски сделки, с оглед разпоредбата на чл.297 ТЗ. Първите два въпроса са подробно разгледани в ТР №1/15.06.2010 г. по тълк. дело 1/2009 г. на ОСГТК и от задължителните указания , дадени с него по тълкуването и прилагането на закона, се е ръководил съдът , при постановяване на обжалваното въззивно решение, с оглед на което липсва противоречие на последното със задължителната практика на ВКС като основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ред.до ДВ бр.86/17/.
Последният въпрос не се явява от значение за изхода по спора по следните съображения: разпоредбата на чл.297 ТЗ се отнася за унищожаемост на търговска сделка поради крайна нужда и явно неизгодни условия, а не до нищожност поради накърняване на добрите нрави, какъвто е процесният спор, а и подобни доводи, нито са навеждани в хода на процеса,нито са разглеждани от съда.
От всичко изложено следва, че не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответниците по КЖ не се и дължи присъждане на разноски пред настоящата инстанция , поради липса на искане в тази насока и на доказателства за направата на такива.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1609 от 10.07.2017 г. на САС по т.д. №1825/2015 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.