О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София 05.03.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5873/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. Н. А., чрез пълномощника адв. А. Б., против решение № 2155/22.05.2014 г., постановено по гр. д. № 221/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е обезсилено решение № 9183/10.12.2013 г. по гр.д. № 3496/2012 г. на Районен съд-Благоевград и е прекратeно производството по делото, в частта ,с която е прекратено ползването на Х. Т. Н. на семейното жилище, находящо се в [населено място] и представляващо ап. № 11 – самостоятелен обект в сграда с идентификационен номер 04279.613.380.1.11 с адрес – [населено място], ул. „Д-р Х. Т.” № 31, ет. 3, ап. 11, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 04279.61.3.380, ведно с прилежащото му мазе № 46 и е предоставено ползването на семейното жилище на Н. К. А..
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на постановеното решение поради противоречие с процесуалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси, а именно: 1. исковете за прекратяване на предоставеното от брачен съд ползване на семейното жилище на съпруг несобственик и за предоставяне ползването на такова на собственика му, отделни ли са или се касае до един общ иск; 2. посочените искове изцяло лични ли са и допустимо ли е по всеки един от тях встъпване във висящо производство на наследника на страната по делото и в частност на ищеца в производството; 3. при липса на определен конкретен срок в решението на брачния съд за предоставянето на ползването на семейното жилище на съпруг-несобственик, същото автоматично ли се прекратява с изтичане на една, респективно три години от постановяване на решението или е необходимо постановяване на съдебен акт затова по нарочно предявен иск за прекратяване на предоставеното ползване; 4. ако прекратяването на безсрочно предоставено ползване на семейно жилище на съпруг несобственик настъпва автоматично и без да е необходимо предявяването на нарочен иск, кои са предпоставките за това и представлява ли такава предпоставка смъртта на неползващия семейното жилище съпруг-собственик; 5. наличието на съдебен акт за предоставено право на ползване на семейното жилище на съпруг-несобственик и липса на решение на съда за прекратяването му, представлява ли годно правно основание за ползване на имота във връзка с предявен иск по чл.108 ЗС за същия имот от съпруга-собственик, не са посочени актове на ВКС, на които разрешението на формулираните въпроси да противоречи, бланкетно се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като се излагат доводи, че липсва практика на съдилищата по тези въпроси.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Х. Т. Н., чрез пълномощника адв. Д. С., взема становище за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Х. Т. Н. срещу решение № 9183/10.12.2013 г. по гр.д. № 3496/2012 г. на Районен съд-Благоевград, в частта с която е прекратено ползването й на семейното жилище и ползването на семейното жилище е предоставено на Н. К. А.. От удостоверение за наследници изх. № 371/14.02.2014 г. въззивният съд е констатирал, че ищецът в първоинстанционното производство Н. К. А. е починал в хода на висящ процес/след постановяване и връчване на решението по спора, постановено от РС – Благоевград/, а наследникът му К. Н. А. – дете от предходен брак, е бил конституиран от първоинстанционния съд като страна в процеса по реда на чл. 227 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че предмет на въззивно разглеждане е претенция с правно основание чл. 56, ал. 6 СК, като същата е предявена от бивш съпруг, комуто не е предоставено за ползване семейното жилище и се иска промяна на това фактическо състояние. Съдът е посочил, че искът цели постановяване на акт на спорна съдебна администрация по отношение на ползването на бившето семейно жилище, относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга, не отрича и не признава съществуването им. Като е взел предвид правния характер на производството по спорна съдебна администрация, както и специфичния характер на производството по чл. 56, ал. 6 СК, а именно че се изисква наличие на нововъзникнала фактическа обстановка, при която интересите на бивш съпруг налагат ревизия на въпроса за ползването на семейното жилище, въззивният съд е стигнал до извода, че наследник на починал ищец в това производство не може да бъде активно легитимиран. Съдът е подчертал, че изменението на обстоятелствата по тези искове се преценява единствено спрямо правната сфера на съпрузите и на тази база не могат да се позовават и да черпят права други лица. Прието е, че след смъртта на ищеца липсва активна материално-правна легитимация за финализиране на процеса, доколкото се иска постановяване на акт в полза на лице, което е чуждо на спорното правоотношение, породено между бивши съпрузи досежно ползването на семейното жилище след развода. Във връзка с доводите на въззиваемата страна, въззивният съд е посочил, че не съществува препятствие за наследниците на починал бивш съпруг да упражняват свои наследствени права от последния, предявявайки иск срещу живия съпруг, на когото ползването на жилището е предоставено със съдебното решение, позовавайки се на факта, че основанието на което се базира това владение/ползване/ е отпаднало.
Настоящият състав намира, че постановеното въззивно решение е валидно и допустимо.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Формулираните в т. 1, 3, 4 и 5 от изложението въпроси не могат да изпълнят общото условие за допускане до касационно обжалване на подадената жалба, доколкото не са включени в предмета на спора и не са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. Tе не са от значение за изхода по конкретното дело и разрешаването на правния спор относно ползването на семейното жилище между бивши съпрузи. От друга страна посочените въпроси не са ясно и точно формулирани, а представляват абстрактни питания по отношение на неосъществили се в настоящото производство хипотези. Въпросът, формулиран в т. 2 от изложението, представлява становище относно правилността на постановеното решение, доколкото съдържа крайния извод на въззивния съд за недопустимост на производството. К. съд, упражнявайки правомощията си при преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. При това положение, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, а именно формулиран въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респективно съдът не дължи произнасяне по отношение на наличието на специалните предпоставки за допускане на касационна проверка. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че касаторът само бланкетно се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като не е изложил никакви конкретни доводи, които да обосновават допускането до касационно обжалване по поставения въпрос.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно удостоверение в договор за правна помощ от 25.08.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2155/22.05.2014 г., постановено по гр. д. № 221/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград
ОСЪЖДА К. Н. А. , ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. Т. Н. сумата 500 лв./петстотин/, разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: