О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 10.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №671/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№104755/02.8.2018 г., подадена от Н. С. от [населено място], област П., против въззивно решение №3573/04.6.2018 г. по гр.д.№2884/2018 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение №302268/27.12.2017 г. по гр.д.№38147/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 119 състав, с което са отхвърлени предявените от Н. С. против „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивният съд е приел, че „първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се отбележи следното:
За да постанови обжалваното решение, правилно и в съответствие с материалния закон и приобщеният към делото доказателствен материал (протоколи от 17.03.2015 г. и 23.03.2017 г. от проведените събрания на пълномощниците на ЦУ на отделите и дирекции ЕРПМ и ИИКТ в ЕСО ЕАД), първоинстанционният съд е приел за установено че към датата на издаване на оспорваната заповед, ищецът – заемащ длъжността „старши юрисконсулт“ в управление „Правно“ на ЕСО ЕАД, не се е ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 5 от КТ. Изложените от ищеца доводи във въззивната жалба, че ,,съда е следвало да отчете факта, кога започва дисциплинарното производство и дали е уведомена Инспекцията по труда“ са несъстоятелни, доколкото започването на дисциплинарно производство по повод установени нарушения на трудовата дисциплина не задължава работодателя във всеки един случай да завърши конкретното производство със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, респ. да прилага разпоредбата на чл. 333 от КТ и/или „да уведомява“ Инспекцията по труда за започнало дисциплинарно производство.
Във въззивната жалба ищецът твърди, че „ съдът е нарушил равнопоставеността на страните, като не е обсъдил всички писмени доказателства по делото . Принципът за равенство на страните се изразява в признаването от закона на равни процесуални права на страните, с което им се осигуряват равни възможности за защита на материалните им права. Доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност .Ищецът не доказал , че не е извършил посочените в Заповед № ЧР-888/10.04.2017 г. на Изпълнителния директор /ИД/ на ЕСО ЕАД нарушения на трудовата дисциплина, че същите са преклудирани поради изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 от КТ или пък, че е получавал разрешение от прекия си ръководител да закъснява.
Видно от представените по делото Правила за организацията и деловодната дейност и документооборота в ЕСО ЕАД (чл. 1- чл. 11), всеки входящ и изходящ документ в ЕСО ЕАД се регистрира в информационната система на дружеството, като в чл. 9, т. 3 са посочени документите които неподлежат на регистрация. Съдът правилно е приел за установено, че твърдението на ищеца за налагане на дисциплинарна наказание след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е неоснователно, като изложените мотиви, касаят не само непредставянето на доказателства от страна на ищеца в тази посока, но и предвид наличието на писмено доказателство – доклад вх. № Втр.Д-1072/1/23.12.2016 г. на Е. Б.- ръководител управление „Сигурност“, от което се установява ,че преклузивният двумесечен срок е започнал да тече най-рано на 23.12.2016 г. На тази дата до работодателя е постъпил доклад, в който са описани извършените нарушения на трудовата дисциплина. Въз основа на приобщения към делото доказателствен материал -писма изх. №№ ЦУ-Втр-Д/1072/4 и 5 от 10.04.2017 г. се установява, че в рамките на дисциплинарното производство са поискани обяснения от преките ръководители на ищеца, които са заявили, че не са му разрешили да закъснява за работа ,с оглед на което твърденията на ищеца за получени разрешения за закъсненията му са опровергани. Въз основа на извършените от съда фактически констатации и изложени мотиви, СРС правилно „ не приема довода на ищеца, че наложеното му дисциплинарно наказание не отговаря на извършеното нарушение“, тъй като за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ, е достатъчно ищецът да закъснее три пъти за работа в рамките на един календарен месец, като всяко от закъсненията е не по-малко от един час.
Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за неоснователност на предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ и като такива ги е отхвърлил с обжалваното решение.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставят следните материалноправни въпроси: 1.От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина на целия фактически състав ? и 2. Ако дисциплинарното наказание е наложено след повече от една година след извършване на нарушението или е констатирано след повече от два месеца след извършването, подлежи ли лицето на дисциплинарно наказание ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД – София, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Макар и да визират опосредено приложението на чл.194 КТ същите са неотносими към изводите на въззивната инстанция в частта им, в която е приложена разпоредбата на чл.272 ГПК. От изводите на първоинстанционния съд, споделени от СГС, е видно, че съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 КТ сроковете по алинея първа на посочената правна норма през времето, когато работникът или служителят е в законноустановен отпуск, факт, който е установен по безспорен начин от представените пред първата инстанция болнични листове/листове 114-116 от първоинстанционното дело/. Поради това изводът, че дисциплинарното наказание е наложено в съответствие с изискванията на чл.194 КТ е правилно, тъй като двумесечният срок от узнаването от работодателя за извършени от работник или служител дисциплинарни нарушения е спазен в хипотезата на цитираната алинея трета.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3573/04.6.2018 г. по гр.д.№2884/2018 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-А въззивен състав.
ОСЪЖДА Н. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД – София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: